Хедър Греъм - Триумф

— Татко никога не би направил подобно нещо.

— Нито пък аз, Дженифър. Нима бих могъл да нараня един добър човек, който при това е бил тежко ранен? Или своя братовчед, който вече и без това е изпитал на гърба си трагедията на тази война?

— Тейлър… — Тя го прегърна. — Тейлър, толкова съжалявам, че се усъмних в теб… Заради собствената си болка забравих за Аби. Войната ни отне Лорънс, а Аби те остави вдовец.

Той се освободи нежно от прегръдките й и стана.

— Е, утре заминавам и ще видя какво може да се направи. Предполагам, че би трябвало да ви кажа… Вече не съм вдовец.

— Ти си се оженил отново! Колко прекрасно! — възкликна Тийла. — За кого, Тейлър? Е, предполагам, че е за някое момиче от Севера, истинска янки. Тейлър, ще останеш ли там след войната? Дали изобщо някога ще има „след“ тази ужасна война?

— Тийла, любов моя, ти му зададе толкова много въпроси. Остави го да отговори поне на един — обади се Джеймс.

— Ти познаваш съпругата ми. Познаваш я много добре, Джеймс. Тя е твоя племенница. Ожених се за Тия Маккензи.

Ахването на Дженифър бе толкова силно, че можеше да се чуе на няколко километра наоколо.

— Тия… се е омъжила за теб? — невярващо попита тя.

Той я погледна и повдигна вежди.

— Да.

— О, Тейлър, нямах предвид това.

— Тя искаше да каже, че ти си янки — уточни Джеймс.

— Е, хм, никой не е съвършен.

— И ти си се оженил за нея? — отново попита Дженифър.

— Тя се омъжи за мен, аз се ожених за нея. Ние се оженихме.

— Мисля, че ще пийна още една чаша — рече Тийла.

— Не знаех, че вие двамата се познавате — отбеляза Дженифър. — Е, разбира се, вие с Иън сте приятели… били сте тук като малки момчета, но не си спомням и Тия да е била с вас.

— Срещнахме се преди известно време.

— В Симарон?

— И преди това — призна Тейлър.

— Е, нека да престанем да зяпаме Тейлър така — предложи Тийла. — Сигурно си гладен. Ще се погрижа за вечерята. Майкъл, скъпи, ти наистина трябва да се върнеш в леглото. Дженифър, подай ми Мери и помогни на Майкъл да се качи в стаята си. Джеймс… Тейлър… ще ви повикам, когато вечерята стане готова.

Майкъл Лонг се приближи към Тейлър.

— Благодаря ти — тържествено изрече той.

— Още не съм направил нищо. Не мога да ти дам никакви гаранции.

— Благодаря ти за обещанието.

Тейлър кимна. Дженифър и Майкъл излязоха. Той остана сам с Джеймс. Усети, че тъмносините очи на Джеймс го изучават внимателно.

— Ти знаеш, Тейлър, понякога имам чувството, че самият аз съм те отгледал.

— Да, сър. И аз се чувствам така понякога. Затова се осмелих да дойда тук сам.

— Познавам те много добре. Въпреки че избра да се биеш на погрешната страна, аз се гордея с теб.

— Благодаря ви, сър.

— И така, ще ми кажеш ли какво става? Защо си се оженил за моята шантава племенница?

— Аз… ами… сър, някой трябва да се грижи за нея — промърмори младият мъж, изненадан от въпроса.

— Хм. — Джеймс го изгледа внимателно. — В какви неприятности се е забъркала този път тази лудетина?

— Ами… в никакви. Освен ако не броите мен за неприятност.

— Сигурен съм, че моята племенница се е забъркала в нещо. — Джеймс отиде до гарафата с уиски и си наля една чаша. — Разкажи ми. Чух слухове за някакъв шпионин, който работи за Юга. Щях да се изплаша, че това е Дженифър, ако не знаех, че тя през цялото време е с мен и с този ранен войник Майкъл Лонг. Бих се страхувал и за Сидни, но тя е във Вашингтон, омъжена за един непознат янки, но поне е в безопасност. И така, когато чух слуховете и описанието на непознатата героиня, започнах да се безпокоя за дъщерята на моя брат… това е нелепа и опасна игра. Има ли този брак нещо общо със залавянето на шпионин? Дали Годайва се е оказала сред янките…

— Сър…

— Не ме лъжи и не се опитвай да се измъкнеш, Тейлър. Очаквам нещо повече от теб.

— Сър, това не е мястото…

— Ти си се оженил за нея. И със сигурност това е мястото.

— Аз съм онзи янки, който я залови.

Джеймс кимна и след малко продължи:

— Грижи се за нея, каквото и да ти струва. Знам, че брат ми ще полудее, ако с нея се случи нещо лошо. Мъжете обичат синовете си, но дъщерите им са техните съкровища. Бог знае, че е достатъчно трудно да се събуждаш, знаейки, че всеки ден синовете ти са изправени пред куршумите. Нека Бог ти помага да се грижиш за нея.

— Сър, възнамерявам да сторя всичко, което е по силите ми. — Тейлър се поколеба за миг. — Ще направя всичко, което е по силите ми и за Дженифър. Утре ще отнеса документите и телеграмите в Кий Уест.