Хедър Греъм - Триумф

Джеймс вдигна чашата си към Тейлър.

— Пия за твоя успех, полковник Дъглас. Във всичките ти начинания.

— Благодаря ви, сър.

Макар да се намираха на не повече от петдесетина километра от Сейнт Огъстин, пътуването до града с всички ранени се проточи много дълго. Бяха нужни повече от два дни, за да се придвижат по грубите пътища с разнебитените санитарни фургони, пълни с войници с ампутирани крайници, нуждаещи се от специални грижи. При все това мъжете бяха развълнувани от очакването да пристигнат в града. Тия също се радваше.

Обичаше Сейнт Огъстин още от детството си. Когато приятелите й от северните щати я дразнеха, че Флорида е нов и нецивилизован щат, тя учтиво им напомняше, че Сейнт Огъстин е най-старият град, основан от европейците в Новия свят.

Сега над града се вееше флагът на юнионистите и така беше от 1862 година. Войниците от армията на Севера маршируваха из полетата край града, а след това почиваха край брега. Някои от бунтовниците останаха тук, твърдо решени да не напускат домовете си. Други избягаха, като отдадоха цялото си имущество за своята велика южняшка кауза. От нашествието на янките Тия бе идвала в града няколко пъти, за да се види с Алайна, Риса и децата. Когато пристигнаха, Риса веднага се запъти към дома си, за да види малкия Джейми, но Тия не отиде да посети роднините си. Остана със Сесилия Брайър и баща й, тъй като бе прекалено заета да помага при настаняването на ранените войници в болниците, разпръснати из града. Когато най-после късно през нощта Тия и Иън препуснаха към квартала, където семейството й бе наело една къща, за тяхна изненада там вече ги очакваше Алайна. Иън извика от изненада, скочи от седлото и се спусна към съпругата си.

Тия слезе от Блейз, взе поводите на двата коня и бавно ги последва. Алайна се гушеше в прегръдките на съпруга си. Тия бе толкова близо, че не можеше да не чуе разменяните шепнешком интимности. Брат й беше радостно развълнуван от срещата с жена си, но не пропусна да я укори:

— Любов моя, любов моя, мислех, че не се чувстваш добре и ще останеш в Симарон.

— Знаех, че ще дойдеш тук, и не можех да не дойда. Само Бог знае кога отново ще напуснеш щата и кога ще имам възможност да те видя — отвърна Алайна.

— Но ти не биваше да идваш сама.

— Не съм сама! Рианон е с мен. Освен това баща ти ни уреди ескорт. Трябваше да дойда, Иън. Нямах намерение да напускам Симарон, защото смятах, че си извън щата, но когато ми писа, че лагерът ще се установи тук…

— Нямаше да ти пиша, ако знаех, че ще рискуваш своя живот и живота на децата.

— Но аз съм тук, жива и здрава, а децата много ще се зарадват да те видят. Не е минало много време от Коледа и те все още не са те забравили!

Гласовете им бяха изпълнени с толкова много чувства, двамата изглеждаха толкова красиви и романтични, докато стояха прегърнати, облени от лунната светлина — нейният висок, тъмнокос брат, толкова привлекателен в униформата си, и неговата дребничка русокоса жена. Това бе една типична картина от войната — радостна, трепетна среща, която обаче много скоро щеше да бъде последвана от тъжно сбогуване. Тия се чувстваше като натрапница и й се искаше да се измъкне някак си незабелязано.

— Тия! — Снаха й я забеляза, спусна се към нея и я прегърна. — Толкова е хубаво да те видя пак! Радвам се, че си с Иън. Всички ужасно се тревожехме за теб.

— Аз съм добре, Алайна — побърза да я успокои Тия, защото не искаше да бъде отрупана с въпроси за нейното появяване в лагера на янките и спешната й женитба с Тейлър Дъглас. — А децата?

— Те спят. Джейми, синът на Риса, също е добре. Както и малкият Конар. Рианон е тук с мен. Всички пристигнахме заедно. Тя също няма търпение да те види. О, почакай само да видиш Шантал. Тя е чудесна, поддържа къщата чиста и винаги спретната и е истинска магьосницата с децата. Дойде с новия лекар. Името му е Жан Буве. Сигурна съм, че много ще го харесаш. Както и да е, апартаментът на Риса е тук, моят е там, а лекарят е отсреща. А ето там е вратата на твоя апартамент. Но, разбира се. Риса е сварила чай и ни очаква.

— Алайна, едва ли двамата с брат ми искате да пиете чай точно сега — усмихна се Тия. Целуна снаха си по бузата. — Върви при съпруга си. Аз ще се оправя.

— О, не, ти току-що пристигна.

— Алайна, брат ми става много по-добър, след като е бил с теб. Върви, ние ще се оправим. Риса, Рианон и аз ще се справим и без теб!

Алайна се усмихна, изтича при Иън и го хвана за ръката.

— Но конете… — започна Иън.