Хедър Греъм - Триумф

— Както сигурно знаете, членовете на семейството са привърженици на различни каузи — при това са доста страстни в убежденията си.

Линкълн се усмихна.

— Знаете ли, че всъщност по-голямата част от хората във фамилията на моята съпруга са южняци? Толкова много от тях загинаха по бойните полета! Тя бе упреквана сурово от симпатизантите на Юга, че се е омъжила за мен. Бедната Мери… брат й бе убит, ала тя не смята, че аз съм виновен за неговата гибел. Вместо това тя обяви публично, че няма да се противопоставя на идеята за запазването на Съюза. Когато тази кошмарна война бъде прекратена, раните ще се окажат ужасяващи. И след десетилетия ще останат мъчителни белези, както впрочем вие казахте преди малко. Запомнете един съвет от мен, полковник Дъглас: живейте в мир с вашата съпруга, независимо че е южнячка. Бог ни е свидетел, че ние се противопоставяхме с устрем и плам срещу избухването на тази война и направихме всичко по силите си, за да опазим мира. — Той се извърна с гръб към Тейлър и написа нещо на един лист на бюрото си. — Скоро се очаква да започне новата кампания, която вероятно ще се окаже по-кръвопролитна от всички сражения досега. Затова са ни необходими опитни мъже като вас, полковник Дъглас. Още утре трябва да се срещнете с генерал Грант, за да получите конкретни указания за подготовката на предстоящата кампания. Но преди това искам да си отдъхнете, затова написах заповед за триседмичен отпуск. Заповедта не носи дата, така че можете да излезете в отпуск когато пожелаете, разбира се, при условие, че обстановката по фронтовете е благоприятна за нас и отсъствието ви няма да накърни изпълнението на вашите задължения. Ще бъде предприет още един опит за наклоняване на везните във Флорида в наша полза, понеже Флорида е житницата на Източното крайбрежие. За мое огромно съжаление като че ли няма друг изход да изтръгнем победата, освен да лишим Юга от източниците му на хранителни запаси. И нека Бог бди над вас, сър. Обещавам ви, че след като намерите генерал Грант, повече няма да се тревожите с бегълците от лагера на противника.

Тейлър взе заповедите, подписани от президента, едната от които бе адресирана до генерал Грант, а другата бе разрешението за ползване на домашен отпуск.

— Благодаря ви, сър, но все пак съм длъжен да споделя, че никак не ми се иска да изоставя военните си задължения точно сега, в разгара на сраженията.

— Вие не напускате армията, полковник. Но само Бог знае, че на всеки воин понякога се полага заслужен отдих.

Тейлър кимна сдържано. Докато наблюдаваше Линкълн, той се запита дали не бе обсебен от някакво мрачно предчувствие, също като онези, които терзаеха душата на Рианон, съпругата на Джулиан. Говореше се, че президентът е сънувал, че лежи положен в ковчег, а наобиколилите го — те до един били сред най-добрите му приятели — го убеждавали, че сънува собственото си погребение. Тейлър тревожно се запита дали президентът Линкълн не бе предсказал собствената си смърт.

— Благодаря ви, сър.

— Очаква ви една приятна нощ в града, полковник. Приберете се у дома, починете си, забавлявайте се.

— Да, сър — отвърна Тейлър, макар въобще да не възнамеряваше да се прибере вкъщи.

След като напусна президентската резиденция, Тейлър се насочи към кръчмата, където обикновено се отбиваха офицерите от кавалерията. Не му се искаше веднага да се прибере в жилището си във Вашингтон, Може би защото още от началото на войната бе избягвал тази квартира — в гардероба още висяха дрехите на Аби. Така и не намери нито време, нито сили да ги махне оттам. Нейното присъствие се усещаше навсякъде в този дом. Тя дори бе започнала да плете дрешки за бебето, което очакваше, и бяха купили детска люлка от махагоново дърво с изящна дърворезба.

В кръчмата завари десетина стари приятели, половината от тях вече военни инвалиди, както и политици от различните политически групи, толкова влиятелни по това време във Вашингтон. През март генерал Грант се бе прибрал в града, за да се съветва с президента Линкълн. Плановете им предвиждаха да бъдат предприети два мощни удара срещу Юга — войските на генерал Грант щяха продължат да преследват силите на Робърт Лий към подстъпите на Ричмънд, а дълбоко в тила на Юга щеше да бъде нанесен страхотен разсичащ удар с цел да бъде прекършен гръбнакът на отбраната на Юга. Луизиана вече бе започнала да се огъва и там дори бяха сформирали ново правителство, много по-благосклонно към Севера. Обаче Южна Каролина трябваше да бъде поставена на колене, защото именно там се коренеше гнездото на бунта, на неподчинението пред Вашингтон, следователно съпротивата трябваше да бъде смазана първо в този отдавна непокорен щат.