Хедър Греъм - Триумф

— Тя е една такава хубавичка, да, хм, бива си я… — Конярят млъкна и се вторачи в Тейлър на оскъдната светлина на фенера. — Полковник, вие да не би да сте неин брат? — Тейлър беше убеден, че този коняр, както и много други, си въобразяваше, че всички американци с индианска кръв във вените си непременно имат мургава кожа, но мъжът явно симпатизираше на Сидни и искрено искаше да му помогне да я открие.

— Не, аз съм й братовчед. И съм много разтревожен за нея. Може би сега е в опасност отвъд фронтовата линия.

— Ами, знаете ли, веднъж се натъкнах на нещо, забравено от нея в каретата, която беше наела за някакво пътуване. Тогава забравих да й го върна. Може би сега ще ви бъде от помощ.

Момъкът закуцука към стаичката си. Забеляза, че Тейлър погледна към крака му.

— Един куршум ме улучи в глезена в битката при Антиетам — обясни му той. — Веднага ме освободиха от военна служба, защото очакваха да се стигне до ампутация. Така се озовах тук. А колкото до онази дреболия, която остана у мен от Сидни, просто не мога да си обясня защо още не съм я изхвърлил. Беше парче плат, нищо особено, но на него е изписан някакъв адрес. Ето, виждате ли? Адресът е ферма Бейлиуик, Вирджиния. Познато ли ви е това място?

Познато му беше. Намираше се на североизток от Фредексбърг — малко парче земя, постоянно оспорвано още от началото на войната. Тейлър благодари на коняря и побърза да напусне конюшнята.

Потегли направо извън града.

Тейлър беше наясно с обстановката и надвисналото напрежение. Столицата на Севера — Вашингтон — беше заобиколена от фортове. Колкото повече навлизаше в територията, владяна от Конфедерацията, на юг от Александрия, толкова по-често Тейлър чуваше слухове за приближаването на двете противникови армии. Нямаше съмнение, че предстоеше решаващият сблъсък.

Насочи се на юг, премина фронтовата линия и навлезе във Вирджиния. Сега се намираше на ничия земя. Но не се съмняваше, че някъде съвсем наблизо се спотайват отряди от войските на северняците или на южняците, затова избягваше главните пътища, дори понякога използваше преки пътеки в горите и храсталаците. Веднъж се натъкна на малък разузнавателен ескадрон от кавалерията на южняците. Успя да чуе част от разговора на офицерите. Сведенията бяха оскъдни, но опитен офицер като Тейлър Дъглас можеше да си направи извода, че недалеч се намира основното ядро на силите на южняците начело със самия генерал Робърт Лий.

Тейлър стигна до фермата по обед. От опит знаеше, че предпазливостта никога не е излишна. Спотаи се зад ябълките в овощната градина, за да наблюдава къщата. След като се увери, че наоколо е безопасно, реши да влезе.

Къщата беше на два етажа, обрасла с бръшлян. Не се виждаха балкони. Дървените кепенци на прозорците бяха изпотрошени от ветровете, на много места мазилката беше олющена. Цялата ферма изглеждаше занемарена и навяваше тъга.

Няколко мършави пилета се разхождаха пред къщата. Встрани от нея беше вързано едно муле.

Отдясно се издигаше висок хамбар. Двойната му порта беше плътно затворена.

Тейлър нежно постави ръка върху муцуната на жребеца.

— Слушай, Фрайър, ще стоиш тук мирно, момчето ми. Но ако ти подсвирна, веднага идваш при мен, разбра ли?

После бързо се промъкна от овощната градина към задната стена на хамбара. Прилепи се плътно към нея и огледа дъските, докато не откри пролука. Напъха там юмрука си и без да вдига шум, отмести една дъска. Преметна се през отвора и се претърколи в мекото сено, но моментално се изправи, за да се огледа.

Хамбарът и клетките за конете и добитъка бяха празни. Но в средата имаше някакъв фургон със запрегнати коне. Отиде до фургона. Конете се оказаха яки, товарни, много по-добре охранени от мулето отвън. Тейлър се премести до портата. Резето не беше спуснато, успя да се измъкне навън и погледна към къщата. Дълго остана така, спотаен, дебнещ и очакващ.

Не знаеше колко време е минало, но най-после зърна едно слабо чернокожо момиче да излиза от къщата и да се насочва към конюшнята, долепена до хамбара и обора. Тейлър се намръщи, озърна се и видя стълба, водеща към плевника на горния етаж. На един дъх се изкачи по нея и се шмугна в дъхавото сено.

След по-малко от минута откъм къщата се появи един по-възрастен негър, следван от две хлапета, а след тях се зададе едър мускулест негър. Тейлър се досети, че това са работници от фермата.

Когато по-възрастният влезе в хамбара, Тейлър успя да го огледа през пролуките между дъските. След него дотича една млада негърка, която Тейлър не бе забелязал, а зад нея вървеше самата Сидни. За Бога, какво правеше тя тук?