Хедър Греъм - Триумф

Виковете на кочияша, който се опитваше да ги укроти, не помогнаха и фургонът се понесе с бясна скорост по пътя.

Тия чу вика на О’Мейли, но не му обърна внимание. Братовчед й бе там някъде, сред пламъците. Нямаше да тръгне без него.

Фургонът продължи да се отдалечава от горящия ад. Тия се затича назад.

Много мъже се загубиха сред хаотичните пламъци — не можеха да намерят пътеките в гъстата гора. Тейлър Дъглас бе получил заповед да замине за Уайлдърнес, за да открие офицерите и командирите, уловени в капана на горящата гора, и да ги изведе оттам.

Докато напредваше през дима и пламъците, Тейлър благодари на Бога за Фрайър, неговият боен кон бе отлично обучено и опитно животно. Воден от инстинкта си, жребецът избягваше пламъците, но в същото време стриктно следваше заповедите на господаря си.

Отначало мисията не му се струваше невъзможна. И Тейлър дори й се зарадва, тъй като според заповедта той трябваше да замине точно там, където искаше — към позициите на бунтовниците.

Той откри сред храсталака неколцина здрави мъже, с чиято помощ измъкна няколко ранени на пътя. Естествено на него му бе наредено да спасява своите войници, но той не можеше да изостави бунтовниците сред бушуващия ад и бе решен на всяка цена да открие Брент Маккензи, неговата полева болница и Тия.

Но с напредването на времето опасността ставаше все по-голяма и макар Тейлър да знаеше, че в гората все още има хора, беше истинска лудост да търси оцелели сред пламъците на Уайлдърнес. Въздухът бе изпълнен с дим и с нещо още по-ужасно — миризмата на изгорена човешка плът. Кой би могъл да очаква, че тази битка ще има такъв трагичен край? Не можеше ла си представи, че някое човешко същество би пожелало такава съдба дори и на врага си. Въпреки ужасните загуби сред пламтящите дървета нито една от двете воюващи страни не бе извоювала победа.

Воден от писъците, които се носеха пред него, Тейлър се отклони от пътя и навлезе в гората. Тук пушекът бе толкова гъст, че почти не виждаше пред себе си. Фрайър стана неспокоен.

— Още малко, момчето ми, само малко.

Но внезапно пред него се издигна стена от пламъци, отвъд която се чуха викове:

— На юг, виж, там има поляна.

— Помогни, човече, помогни…

— Опитай на изток…

— Не, не виждаш ли, че огънят се разраства?

— Фрайър, накъде да поемем, момчето ми? — попита Тейлър жребеца си. — Накъде да поемем, но без да излизаме от гората?

Фрайър пристъпи напред, после се върна и накрая се насочи на юг. Тейлър го остави да води, докато най-после откриха пролука в стената от пламъци.

— Хей! Оттук, ако не знаете накъде да тръгнете, тук има пролука…

Тейлър дръпна юздата и спря жребеца, за да се огледа. Отпред нямаше пламъци, понеже храстите там вече бяха изгорели. Полковникът стисна зъби и видя нещо, което приличаше на обгорял пън, но всъщност бяха останките на човек, почернял и неразпознаваем.

Не можеше да се разбере дали е от северняците или от южняците.

Смушка Фрайър и го насочи по тясната пътека. Заобиколи малката горичка и попадна на група мъже. Те се давеха в кашлица от лютивия дим и не можеха да говорят. Един от тях бе паднал.

— Оттук, по пътеката, насам — извика Тейлър. Скочи от седлото, взе манерката си, навлажни кърпата на единия от мъжете и я притисна към лицето му, после подаде манерката на останалите. — Намокрете носните кърпи. Тръгнете натам. И по-бързо! Има малка пролука сред стената от пламъци. Побързайте! Аз ще помогна на сержанта.

Докато останалите мъже изпълняваха заповедите му, един от тях се приближи до него.

— Полковник, сър, аз ще ви помогна да измъкнем този стар сержант.

Тейлър внезапно осъзна, че този мъж, готов да помогне на падналия сержант, бе капитан от бунтовническата армия. Пушекът, пепелта и саждите му бяха попречили да различи униформите им.

— Ти си бунтовник — рече Тейлър.

— Двама от нас са бунтовници, сър, но има и трима янки. — Мъжът сви рамене. — Опитвахме се да се избием един друг с кръстосан огън, когато дървото падна. Някой изкрещя и всички хвърлихме оръжията. После цялата местност бе обхваната от пламъци.

Уловени като в капан от огнената стихия, мъжете търсеха начин и да оцелеят, а не да се избиват един друг.

Тейлър погледна изпитателно мъжа и бавно кимна. Отмести поглед към сержанта. Възрастният полузадушен мъж навярно нямаше шанс да оцелее сред тънещата в дим гора.

— Аз ще го взема, сър, и ще следвам заповедите ви, а вие водете.