Хедър Греъм - Триумф

Тогава усети водата. Сега бе ледена. Всяка пръска я караше да тръпне от студ. Усети полъха на студения нощен вятър, ала Тейлър сякаш не забелязваше студа, докато тя не започна да трепери. Излезе от нея и се изправи, а тя се сви. Той намести панталоните си, събра мокрите дрехи, които бе пръснал наоколо, после се върна при нея и протегна ръка. Тя не пое ръката му, но взе мокрите си гащи. Трепереща неудържимо ги обу, той й помогна да облече корсета, пръстите му завързаха връзките, после закопчаха копчетата на блузата. Но просмуканите с влага дрехи не я стоплиха.

— Най-бързо и най-безопасно е да се върнем така, както дойдохме. На отсрещния бряг може да има постове, но полата ти и моят мундир са там. Трябва да преплуваме до тях.

Тия кимна и се гмурна във водата. Все още трепереше. Усети го от едната си страна и осъзна, че никога няма да избяга от него — нито на суша, нито във водата.

Стигна до брега, откъдето бе започнала безразсъдния си опит за бягство. Бе твърде студено, за да излезе от водата, и тя клекна в нея.

— Няма да ти стане по-топло, ако стоиш във водата — рече Тейлър, хвана я за ръка и й помогне да стане.

Тя се препъна и се вкопчи в него, докато се изправяше.

Той й подаде полата. Тя бе цялата мокра, но Тия я облече — иначе не можеше да се върне в лагера, а искаше да е там час по-скоро. Беше вцепенена от студ, чуждите дрехи бяха натежали от водата, а влажната, тежка и гъста коса бе полепнала по гърба й.

Мундирът му бе сух и той я наметна с него, после взе обувките й, ботушите и ризата си. Прегърна я и я поведе през дърветата.

— Има и по-кратък път — каза тя.

— О?

— Да, този, по който дойдох вчера.

— Води ме.

— Ти знаеш къде е, нали миналата нощ ме проследи.

— Хм, бях забравил.

Обърна се и я поведе покрай извитата тясна пътека между боровете. Излязоха от дърветата и се озоваха зад палатката му. Притичаха и пропълзяха под платнището. Газената лампа на масата бе запалена и изпълваше палатката с жълтеникава светлина.

Тейлър остави ботушите си, нейните обувки и ризата си до сандъка и се обърна към нея.

Тя продължаваше да трепери. Той свали мундира си от раменете й и заповяда:

— Веднага съблечи тези дрехи.

Беше й толкова студено, че не можеше да помръдне. Искаше да възрази, просто по навик, но не го направи. Остана неподвижна и той се зае с малките мокри копчета и връзки.

Когато дрехите й се скупчиха в краката й, Тейлър я уви с едно одеяло, събра мокрите дрехи и се запъти към изхода на палатката.

— Тейлър! — промърмори тя и се уви по-плътно в одеялото.

— Какво?

— Какво… какво ще обясниш?

— Че дрехите ти са мокри?

Страните й пламнаха.

— Но…

— Никой няма да задава въпроси — отвърна той и излезе. Тия се сви на леглото, загърната с одеялото, опитвайки се да се стопли. Тейлър се върна след няколко минути. Носеше в ръка войнишко канче, от което се издигаше пара и се разнасяше апетитна миризма.

— Това е прочутата пилешка супа на Хенсън — рече той и й подаде канчето.

Тя го пое, благодарна на топлината, която първо стопли дланите й, а когато отпи няколко глътки, се разля по цялото й тяло.

— Изглежда, Хенсън пак е откраднал някое южняшко пиле — пошегува се Тейлър.

— А за теб няма ли? — попита Тия.

— Аз ядох по-рано с войниците.

Тя не възрази. Умираше от глад, а супата на Хенсън — независимо дали бе сготвена от откраднато пиле или не — беше много вкусна.

Той я наблюдава известно време, после се обърна, отново излезе навън и се върна с две чаши кафе. Тия бе изпила супата, Тейлър взе канчето от ръцете й и й подаде чашата с кафе.

Младата жена изпи и кафето. Вече почти се бе стоплила.

Той взе чашата от ръката й, а тя се отдалечи от леглото, без да сваля одеялото от себе си. Чу как той свали мокрите си панталони, повдигна стъклото на лампата и духна пламъка.

Тя продължи да стои неподвижно в тъмнината, на няколко крачки от леглото.

Тия го чу как се промъкна под завивките, после чу въздишката му.

— Ела в леглото, Тия.

— Кога тръгваш?

— Скоро.

— Не се чувствам уморена, за да си лягам.

— Ела при мен, за да се стоплиш.

— Вече не ми е студено.

— Ела тогава, за да се успокоиш.

— Няма от какво да се успокоявам.

— Много скоро ще има от какво. Имам много малко време и не искам да го прекарвам сам. Ела в леглото.

Тя пристъпи бавно. Тейлър я придърпа към себе си, без да сваля одеялото. Тя почувства ръцете му, докосването му, тялото му. Искаше да заспи до него и да се събуди до него.