Хедър Греъм - Триумф

— Но отначало неговата жена не го обичаше, вали? — напомни и Риса. — Докато сега те споделят всичко. Освен това той вярва, че ти го обичаш.

— Обичам и двамата си братя и те го знаят. С Джулиан преживях най-тежките изпитания на войната и Иън го знае.

— Но това беше, преди да се омъжиш за федерален офицер, нали? Освен това Иън няма представа какво друго би могла да правиш.

Тия се втренчи изпитателно в снаха си.

— Да не би да намекваш…

Риса се наведе към нея.

— Да. Ще ти кажа точно за какво намеквам. Носи се слух за нов шпионин от Юга, съперник на Бел Бойд и Роуз Грийнхоу.

— Но това е абсурдно!

— След като не знаеш нищо, как можеш да отричаш тези слухове?

— Какво ти каза Тейлър?

— Тейлър не ми е казал нищо. Аз просто знам какво представлява войната и познавам теб.

— Никога не съм шпионирала никого! — сърдито заяви Тия.

— Слуховете често са доста преувеличени — съгласи се Риса. — Не е нужно да ми отговаряш, но аз ще ти кажа защо съм тук. Мисля, че ти си тази „Годайва“, за която всички говорят. Признавам, аз никога не съм срещала друга жена с такава буйна коса, която да прикрие голотата, и съм изненадана, че повечето хора още не са се досетили.

— Но това е нелепо! Много, много жени имат дълги коси.

— Жени с толкова дълги, лъскави гарвановочерни коси и с фигура като на Цирцея? И освен това трябва да е някоя, която отлично познава областта. Точно така ми описаха Годайва. Защото, разбираш ли, аз се срещнах с няколко от мъжете, които Годайва е заблудила.

— Риса, аз никога…

Тия млъкна, разтревожена от внезапния оглушителен изстрел, последван от серия залпове. Погледите на двете жени се кръстосаха. Видя, че Риса също като нея е много изплашена от суматохата.

— Господи, какво…

Тия скочи от леглото и се уви с одеялото. И Тейлър, и брат й бяха някъде навън. Трябваше да разбере какво се е случило.

— Тия, почакай! Не бива да тичаш навън, когато чуеш изстрели! — извика Риса като истинска дъщеря на генерал. Но Тия вече беше изскочила от палатката. Сърцето й сякаш бе заседнало в гърлото. Наоколо тичаха десетки мъже. Риса я хвана за ръката. — Не можеш да се появиш така навън! Поне се облечи.

Тия изгуби няколко скъпоценни секунди, мислейки, че някой може би лежи умиращ, докато тя трябва да се съобразява с изискванията за благоприличие. Беше се омотала плътно в одеялото.

— Това може би дори не касае Тейлър и Иън! — настоя Риса.

— Сигурна съм, че са застрашени. Знам го! Помогни ми! Нямам нищо…

— Имаш. Аз ти донесох дрехи.

— Тогава бързо ми подай нещо да облека! — нетърпеливо я подкани Тия.

— Добре, ще ти помогна.

Тия се върна в палатката. Риса измъкна една памучна рокля и я нахлузи през главата на Тия.

— Благодаря ти — промърмори Тия и без да си даде труд ща обуе обувките си, изхвръкна навън. Видя, че войниците се събират в кръг около болничната палатка. Запроправя си път през тях, усети две ръце на раменете си и разбра, че Риса е с нея. Видя, че в средата на кръга са се струпали група мъже. Мъжете говореха развълнувано и отвсякъде се чуваха викове.

— Какво става?

— Ще има схватка, голяма схватка! — радостно се провиква един от войниците, а после я погледна. — О! Госпожо Дъглас, хм… Тейлър.

В средата на групата военни тя видя Тейлър. Тия се загледа в него, но в следващия миг видя, че в центъра на кръга освен него имаше още трима мъже. Единият от тях й се стори познат. Вгледа се по-внимателно и се досети, че това бе редник Лонг — онзи, който бе споделил за убитите от янките ранени войници от армията на Юга.

Тейлър беше само по панталони и ботуши, без мундир, дори без риза.

— Та те са трима срещу него! — възмути се Тия. — Не стига, че преди малко се стреляше, ами сега и това! Какво става тук?

Войникът, който бе говорил с нея преди малко, я изгледа смутено.

— Стана инцидент… с тези южняци — промърмори той.

— Дайте му да разбере, полковник, ударете го в лицето! — провикна се някой. — Точно така, полковник, по дяволите, сър, но това беше дяволски добър удар.

В този миг Тия видя брат си на отсрещната страна на кръга. Опита се да си пробие път през мъжете.

— Госпожо, сега не бива да се намесвате — любезно, но твърдо заяви войникът и я спря.

Тя се опита да се промъкне от другаде. Един сержант с посивяла коса я спря.

— Госпожо Дъглас, не можем да позволим да пострадате!

— Тия, успокой се и изчакай! — извика й Риса.

— Те ще го убият! А Иън просто стои там! — гневно извика Тия и се измъкна от ръката на снаха си.