Хедър Греъм - Триумф

— Обаче ти самият не се свениш да залагаш капани на войниците от армията на бунтовниците. Шпионираш ги, душиш като хрътка по следите им…

— Аз не съм убил нито един от тези войници! — рязко я прекъсна Тейлър.

— Така ли? А възнамеряваш ли да вземеш и жена със себе си на тази мисия?

В очите му отново се появи онази сянка, която закри за миг гневните искри в тях. Лицето му внезапно се оказа по близо до нейното; пръстите му се плъзнаха по страните й.

— Любов моя, не смея!

— Тогава трябва да разбереш, че искам да се върна при Джулиан…

— Не.

— Не те моля за разрешение! Казвам ти какво трябва да направя.

— Във форт Марион има свободни килии — каза й той.

— За какво говориш?

— Говоря за един стар испански форт в Сейнт Огъстин, който сега е окупиран от янките. В него има затворнически килии. Сигурно си чувала за тях. Джеймс Маккензи е бил затворен в една от тях заедно с индианци и други хора със смесен произход.

Тейлър обхвана лицето й с ръце. После се наведе към нея и главите им почти се докоснаха. Тя чуваше плисъка на водата, която се разбиваше в брега. Потрепери, но след това й стана топло. Устните му настойчиво се впиха в нейните. Лицето й бе в плен на дланите му. Страстта му накара устните й да отстъпят пред неговите. Горещата сладост на атаката му мигом се просмука у нея. Изгарящата сила на целувката запали огън. Ако допреди малко бе искала да го докосне, сега жадуваше, копнееше до болка да почувства нещо повече.

Притисната към насипа, младата жена изпита отначало студ, а сетне прилив на гореща вълна. Усещането за студената вода се сливаше с допира на тялото, с жарта на целувките му. Тия за миг си спомни, че блузата, с която беше, не е нейна, но това нямаше значение, защото той бе решен да я освободи от нея, и то бързо. В съзнанието й се стрелна мисълта, че не е възможно да искаш някого толкова много, да изпитваш такъв разкъсващ глад — глада, който тя съвсем наскоро бе познала и как може да бъде задоволен. Опита се да протестира, но звукът замря в гърлото й, задушен от целувката му. Устните му останаха впити в нейните, пиеха до насита от сладкия им нектар, докато пръстите му търсеха копчетата, връзките, панделките. Тя потрепери от студения въздух и ледената вода, изви се към него, когато дланите му обхванаха гърдите й. После устата му пое едното зърно, влажно и горещо, докато всичко наоколо бе дяволски студено…

Ръката му се плъзна между бедрата й и ги разтвори. Тя усети пръстите му. У нея сякаш изригна сладък вулкан, а слабините й бяха обхванати от буен огън. Той продължи да целува устните и гърдите й. Пръстът му се движеше дълбоко в нея. Тия се гърчеше, извиваше, копнееща да избяга, копнееща за още. Дори когато хладният въздух я докосваше, усещането бе невероятно възбуждащо. Пръстът му продължаваше да навлиза безмилостно в нея. Галеше, дразнеше, разпалваше ненаситен глад. Толкова много бе копняла за докосването му. Ноктите й се впиха в раменете му, сетне пръстите й се плъзнаха надолу по гърба му.

Той се раздвижи и смъкна панталоните си. Притисна я още по-здраво към насипа и в следващия миг бе в нея, горещ, мълниеносен като светкавица, увличащ я във вихъра На бурята. Двамата сякаш изгаряха, обхванати от дивите пламъци на страстта, движеха се по-бързо от ветровете в зимна виелица, летяха по-нависоко от птиците в небето. Това бе огнена вихрушка, запалена и разгаряща се от безумието на страстта. Всички мисли за миналото и бъдещето отлетяха, дори настоящето нямаше значение. Бе останало единствено желанието към него, искаше да го усеща в себе си, всяко туптене, всеки тласък, който я издигаше все по-високо към онзи екстаз, който след като го вкусиш веднъж, става все по-сладък. Неуловим, почти непознат, но събуден от уханието на плътта му, от целувките му, от допира на пръстите й до хлъзгавата му бронзова кожа. Съчетан с безкрайно интимното усещане за най-съкровената част от плътта му, която пулсираше в нея, за устните му, за ръцете му…

Тялото му се изви и потрепери, когато достигна кулминацията си. Изпълни я топлина, която проникна в цялото й тяло, чувствена и сладка, пораждаща в нея същата сладостна вълна, която погълна целия свят, войната, насипа, нощта…

Беше толкова прекрасно, толкова естествено. Почти като вкуса на смъртта и със сигурност като надникване в рая. Макар че очите й бяха затворени, тя виждаше кадифената пелена на нощта, хилядите звезди, блестящи в небето. Сякаш се носеше върху пухкав облак и искаше завинаги да остане така, никога да не се спуска надолу. При все това, когато започна да се спуска, отначало сякаш нямаше нищо против, защото продължаваше да го усеща в себе си. Обичаше да чувства тялото му притиснато към нейното, да се опива от ръцете му, обвити около нея, от мириса му…