Хедър Греъм - Триумф

— Всичко е наред — рече Тейлър.

— Как може да е наред? — прошепна младата жена, повдигна мокрото си от сълзи лице и потърси очите му. — Разбрах, че тя е била застреляна, че е умряла в ръцете ти…

— Всичко е наред — повтори той. — Ако нямаш нищо против, това е много болезнен спомен, който не бих искал да съживявам отново.

— Но…

Той внезапно я пусна и стана.

— Предполагам, че Иън е в палатката си, която е близо до моята. Сигурно няма търпение да те види.

Тия осъзна, че той я отпраща, и се почувства засрамена. Отпращаше я съвсем ясно и безцеремонно.

— Разбира се — хладно отвърна тя. — Благодаря ти. Сама мога да намеря брат си.

Тейлър не каза нищо. Тя стана, но той сякаш не забеляза. Взираше се във водата.

Тия закрачи между боровете.

Лагерът бе оживен от приготовленията за вечерята. Сержант Хенсън й махна. Тя също му махна, видя току-що опънатата голяма палатка до тази на Тейлър и се запъти право към нея.

— Иън! — извика тя.

— Тия! — възкликна той и се появи на входа на палатката. — Влизай!

Това временно жилище бе далеч от дома му, но вече носеше неговия отпечатък. На масата се виждаше медальон с капаче, в който имаше миниатюрен портрет на Алайна и къдрица от косата й — обичайна вещ за един войник. До него бе пръсната купчина писма, заедно с ръководството по огнестрелни рани, което брат й четеше. Мундирът му бе закачен на облегалката на сгъваемия стол, а на поличката пред огледалото бяха подредени принадлежностите му за бръснене.

— Сядай!

Иън посочи походното легло. Тя седна, а той се настани на сгъваемия стол.

— Боях се, че ще те изпусна — започна Тия. — Днес бе странен ден и мина много бързо. Радвам се, че все още си тук.

— Никога нямаше да си тръгна, без да се сбогувам с теб, без да се уверя, че си добре и си в сигурни ръце. Както и че осъзнаваш това, което направи.

— Какво съм направила? — попита Тия.

Иън остана замислен за миг, после стана, отиде до масата и взе медальона.

— Тия, ти се омъжи за прославен офицер от кавалерията на Севера, прочут със способностите си да открива всеки, по всяко време и на всяко място. Както и със способността си да улучва муха от сто метра.

— Е — въздъхна тя, — слава Богу, че не съм се омъжила за някой некадърен и глупав кавалерийски офицер!

Брат й се извърна към нея, очевидно разбрал шеговития намек в думите й.

— От медицинска сестра в бунтовнически лагер ти стана Медицинска сестра в лагер на янките.

Тя уморено махна с ръка.

— Кръвта на мъжете изтича по един и същи начин.

— И ти се отнасяш към тях по един и същи начин?

— Разбира се! Защо трябва да се отнасям към тях по различен начин, отколкото към Джулиан или Брент? Днес помагах на ранените янки, Иън. Справих се много добре. Можеш да попиташ госпожица Брайър или самите войници.

Той приближи до леглото, седна до нея, потърси очите й и строго се вгледа в нея.

— Тия, съжалявам, но всичко това ми се струва много подозрително.

Гърлото й се сви.

— Защо?

— Не си дошла тук, за да ровиш из документите на Тейлър, нали?

— Не! — възмутено извика тя и скочи.

— Сигурна ли си?

— Иън — намръщено започна Тия, — никога не ми е хрумвало, че Тейлър може да притежава документи, които да са важни за мен. Аз съм се грижила за ранените войници от Конфедерацията, а не съм присъствала на военни съвети от високо ниво.

— Искам да кажа следното: ти промени целия си живот. Ще загубиш доверието на своите, защото си се омъжила за един янки; янките няма да ти се доверяват заради миналото ти.

— Не ме интересува мнението на другите.

— А би трябвало. Мненията правят хората опасни.

— Не съм се омъжила за Тейлър, за да шпионирам тайните на янките! — ядосано заяви тя. — О, Иън, не искам да се карам с теб.

— Аз също не искам да се караме, Тия. Просто искам да разбереш, че няма връщане назад.

— Не искам да бягам никъде. Днес бях полезна. Дори не съм претърсвала джобовете на умрелите — горчиво додаде тя. — Макар че някои от твоите хора са касапи и могат да убият някой безпомощен бунтовник, без окото им да мигне.

— Какво?

Тия млъкна, ужасена от това, което бе изрекла. Как можеше да обясни на Иън онова, което бе чула да си говорят мъжете в гората? Нали по този начин щеше да се издаде, че това е причината, за да дойде тук при Тейлър?

— Нищо.

— Какво каза, Тия? Не беше нищо!

— Добре. Мисля, че някои от твоите хора по-скоро ще убият един ранен вражески войник, отколкото да му помогнат — неохотно отвърна тя.