Хедър Греъм - Триумф

Освен това никой не можеше да попречи на Тия Маккензи да отиде до Ричмънд.

Рианон рязко се надигна от стола. Ще покаже писмото на Джарет и ще го помоли да й осигури придружител, докато прекосява северната част на Флорида, за да стигне при Джулиан. Отдавна не се бе виждала със съпруга си. Бебето беше пораснало, силно и здраво, а тя се чувстваше по-добре от всякога. Копнееше да види съпруга си; свекърът и свекърва й щяха да разберат.

Обърна се — на прага стоеше Алайна.

— Рианон, какво си намислила?

— Отивам да търся Джулиан.

Алайна се взря учудено в нея.

— Ще дойда с теб. Но ти всъщност не искаш да откриеш Джулиан, нали?

— Разбира се, че искам да го открия. Аз обичам съпруга си.

— Не съм казала, че не го обичаш — отвърна Алайна и я изгледа решително. — Въпреки това ще дойда с теб!

Но внезапно пребледня и ръката й се стрелна към корема.

— Извини ме! — смънка тя и хукна към стаята си.

Рианон извади пътническата чанта от гардероба и започна да си събира багажа.

Алайна отново се появи на прага.

— Предполагам, че е коледен подарък от съпруга ти — усмихна й се Рианон.

— Никога досега не съм се чувствала толкова зле.

— Никога досега не си имала близнаци.

— Близнаци! — Алайна се вкопчи в рамката на вратата.

Рианон избухна в смях.

— Съжалявам, само се пошегувах. Не знам. Но ти не можеш да дойдеш с мен, а аз наистина трябва да замина.

— Няма да се опитваш да стигнеш до Ричмънд, нали?

— Не, ще намеря кой да го направи. Разбира се, без това да причинява някакви усложнения.

— Разбира се — кимна Алайна. — Ще ти помогна за багажа.

Тия беше ужасно изтощена. Смяташе да си тръгне от болничната палатка, тъй като чувстваше, че е изпълнила дълга си — държа ръката на Канби, докато той умря, изпя толкова много песни за останалите ранени мъже.

И след всичко това…

Капитан Ейърс я бе познал. Слава Богу, той не се сещаше откъде я познава. Тейлър й се бе притекъл на помощ. Може би бе принуден да го направи заради чувството си за дълг. Той се бе оженил за нея. Тя го бе въвлякла в тази история и той изглеждаше доста разстроен, но после…

Когато Тейлър излезе от палатката с Ейърс, Сесилия се приближи към нея.

— Ще ни е нужна помощта ти, ако нямаш нищо против.

И Тия се върна обратно, за да помогне за ранените. Повечето бяха много смели, благодарни за чашата вода, която им подаваше, за хинина, за превръзките и вниманието. Свечеряваше се, когато Сесилия я поведе навън от болничната палатка.

— Да се поразходим надолу покрай потока. Там е хладно и много приятно, чудесно място е — с онези борове, с горските ручеи и вирове. Сега разбирам хората, които обичат да посещават тази местност. Доскоро не вярвах, че някога ще ми се случи да пожелая да бъда на подобно място, далеч от цивилизацията. Но ето че се случи — опознах го и дори го обикнах!

— Къде си отрасла?

— В северния щат Масачузетс. Там често е студено, много студено!

Войниците се усмихваха или кимаха приветливо, когато двете жени се разхождаха из лагера. Тия, свикнала да бъде преследвана, често трябваше да си напомня, че вече никой не я следи и няма нужда да се озърта на всички посоки.

Слънцето клонеше към залез и сенките на боровете се удължиха. Сесилия много добре знаеше накъде води новата си приятелка — по добре отъпканата пътека, често използвана от хората в лагера. По нея се стигаше до едно от скритите в гората езерца, с бистра планинска вода, удивително чиста, но и много студена. Тия изми лицето си, отпи от водата и седна на брега, за да се порадва на освежаващия ветрец.

— Чудесно е, че си тук, в лагера — отбеляза Сесилия и се излегна на брега до Тия. — Имаш много опит с ранените войници.

— Трябва да призная, че ти си още по-способна, защото си невероятно компетентна, организирана и ефективна! — похвали я на свой ред Тия.

— Стига, не заслужавам чак толкова похвали! — засмя се Сесилия.

— Освен това се справяш чудесно с осигуряването на превръзките, хинина и другите лекарства, турникетите, морфина, лауданума…

— Да, за щастие разполагаме с доста обезболяващи средства.

— Всичките тези медикаменти са много важни за успешното лечение — продължи Тия.

— Моят баща винаги е готов да поеме сериозни рискове, ако може да помогне на някого. Забелязах, че в едно отношение приличаш на него.

— И моят баща е чудесен мъж. Спомням си, беше в началото на войната, когато за пръв път споделих с него желанието си да му помагам. Така се случи обаче, че след това почти не ми оставаше време за заниманията, които са задължителни за благовъзпитаните матрони от елита на светското общество. Тези високомерни дами не одобряват младите жени да стават медицински сестри и да се грижат за ранените. Според тях ние не бива да контактуваме с войниците, понеже било непристойно да се докосваме до телата им.