Хедър Греъм - Триумф

— Да, полковник, май че сте успели да спечелите един истински южняшки бунтовник!

— Така е! — съгласи се той.

Продължи да се усмихва, но сърцето му се сви. Дали наистина я бе спечелил? Не, все още не вярваше в това.

Бъдещето му с нея, както и това на войната, все още бе неизвестно.

Рианон изруга нетърпеливо и скъса петата чернова на писмото, което от половин час се опитваше да напише, прехапа устни и за пореден път започна отначало.

Скъпа госпожо Дейвис,

Казвам се Рианон Маккензи. Съпруга съм на полковник Джулиан Маккензи, военен хирург към гражданското опълчение на Флорида. Надявам се, че фамилията Маккензи ви е известна; моят девер Иън Маккензи беше близък с президента Дейвис преди разделянето на северните и южните щати. Иън завърши военната академия в Уест Пойнт и е служил в армията, когато президентът Дейвис е бил военен министър. Джеръм Маккензи, братовчед на моя съпруг, служи във военния флот на Конфедерацията като капитан на един от най-прославените крайцери в опитите да бъде прекъсната морската блокада на Юга. Длъжна съм да призная, че самата аз съм противница на идеята за отцепването на Юга от Съединените американски щати, но въпреки това заедно със съпруга си работих в полева болница за спасяването на живота на десетки офицери и войници от армията на Конфедерацията. Видях с очите си трагичния облик на тази война, трагичен както за Севера, така и за Юга. Това ме научи още повече да ценя живота на всеки човек, а най-вече — живота на нашите деца. Госпожо, чувала съм, че много обичате вашите деца. Понякога съм обсебвана от странни сънища и още по-странни видения, поради което напоследък съм много изплашена за живота на едно от децата ви. Моля ви, умолявам ви, обърнете внимание на това предупреждение — не мислете, че заради ужасите на войната съм загубила разсъдъка си. Видях в сънищата си как едно съвсем малко момче пада от един балкон. За жалост установих, че макар да виждам много ясно в сънищата си тази ужасяваща сцена, нищо не мога да сторя, за да я предотвратя. Мога само да предупреждавам хората — именно затова се обръщам с тази гореща молба към вас: бъдете много внимателна, когато децата ви излизат сами на балкона на красивата ви къща. Ще се моля за вас и вашите деца.

С най-добри пожелания, оставам с надеждата, че ще разберете цялата тежест на последиците от войната.

Рианон се вгледа замислено в изписания лист хартия. Дали първата дама на Конфедерацията нямаше да я вземе за малоумна и да захвърли писмото в кошчето?

Освен това не бе изключено писмото въобще да не стигне до нея.

Но тя бе длъжна да опита да предотврати трагедията. Видението й бе прекалено натрапчиво, за да бъде пренебрегвано.

Изтощена, Рианон отпусна глава на масата. Не, не можеше да предотврати всички нещастия, не можеше да възпре всяка ужасяваща смърт, особено сега, в разгара на жестоката война! И все пак, след като знаеше, че едно дете ще загине от нелепа смърт…

Чувствата й оставаха непроменени — тя продължаваше да отрича идеята за отделянето на Юга от Съюза, както и опитите за запазване на робството. Може би тъкмо затова се чувстваше тъй удобно в имението на своя свекър.

Докато Алайна, макар и омъжена за офицер от армията на Севера, в сърцето си оставаше страстна привърженичка на каузата на Юга.

Можеше ли някоя от тях двете да замине за Ричмънд?

Но как да пътува с малко бебе? Имаше ли право да рискува живота на детето си? Ами ако Джулиан узнае какво бе замислила жена му…

Джулиан, разбира се, щеше да й обещае, че ще предаде писмото на получателя. И сигурно щеше да го изпрати, но дали това ще е достатъчно?

Алайна не можеше да пътува. Самата тя имаше две малки деца и от Коледа насам… е, с две думи, според всички признаци Алайна щеше да има трето дете.

Оставаше Сидни, най-пламенната привърженичка на Юга от всички тях. Само че сега тя беше във Вашингтон, окръг Колумбия.

Тогава оставаше само…

Тия. Сега тя беше накъде в околностите на Сейнт Огъстин да помага на Джулиан във военната болница. Ако Рианон можеше по някакъв начин да се свърже със снаха си…

Да, Тия беше най-подходяща за тази деликатна мисия. Тия беше южнячка, сестра на военен лекар от армията на Юга, който отдаваше всичките си сили за спасяването на живота на стотици офицери и войници от полковете на Конфедерацията. Посветена на своето призвание, горещо симпатизираща на родния Юг, Тия, дъщерята на Джарет Маккензи, умееше както никоя друга да вдъхва респект и да печели вниманието на политиците и военните от двата враждуващи лагера.