Хедър Греъм - Триумф

— Може да се обобщи, че ситуацията тук почти не се е променила. Често се изказва мнението, че е нужно мащабно нападение на целия полуостров. Хората тук са неотстъпчиви в праволинейни във вярата си. Онези, които биха признали Съюза, твърде често се боят от репресии, ако се обявят за Федерацията. Необходима е многобройна армия, за да се спечели голяма битка. В същото време блокадите трябва да се затягат все повече. Полковник Брайър, имате още няколко седмици в тази полева болница. Боя се, че след това ще се наложи да изоставим нашите ранени пленници и тези, които се водят за изчезнали. Ще трябва да се върнете в Сейнт Огъстин, където вашите хора ще имат по-леки задължения, преди отново да се върнат на тежката и отговорна служба в армията на Потомак.

— Тези мъже вече преживяха много — каза полковник Брайър. — При последната битка силите бяха почти равни и тя бе много кървава. Тези войници бяха ранени от саби, оръдейни снаряди, куршуми и щикове.

— Тъкмо затова времето в Сейнт Огъстин за повечето от тях ще бъде като ваканция — отбеляза Иън.

— Боя се, че войната тук ще продължи както досега — никоя от двете страни няма да спечели голяма победа, но…

— Много хора ще загинат — обади се Тейлър и погледна към Иън. — Предполагам, че имаш нови заповеди и за мен.

Иън кимна и му подаде кожен водоустойчив калъф.

— Това е все едно да търсиш игла в купа сено! — възкликна Тейлър и погледна към Иън, след като прочете документите.

— Знам. Да си призная, доволен съм, че са възложили тази задача на теб, а не на мен.

— И защо са я възложили на мен?

Иън го изгледа за миг, преди да отговори.

— Защото си индианец — откровено заяви Иън. — Висшето началство винаги е смятало, че най-добре познаваш блатата и не си лукав и хитър като белите. Затова си най-подходящ за тази задача.

— Каква е тази задача? — полюбопитства Брайър. — Ако не е тайна, разбира се. От известно време работя заедно с полковник Дъглас и откровено мога да кажа, че не съм служил с по-свестен офицер.

Тейлър погледна към Брайър, изненадан от категоричните думи на стария офицер.

— Благодаря ви, сър. Но се боя, че тази мисия е поверителна. Ще тръгна след няколко дни.

— Полковник Дъглас, знам какъв е моят чин и какви са задълженията ми, но аз съм лекар и не съм подготвен като вас да ръководя военен лагер.

— Смятах, че ще трябва да тръгна тази сутрин — рече Иън, — но пристигна куриер от Сейнт Огъстин с нареждане да забавим заминаването на кавалерията с толкова много тежко ранени войници. Ще останем тук още известно време, преди да потеглим за Сейнт Огъстин. След това аз също ще се присъединя към армията на Потомак, макар и малко по-късно, отколкото очаквах. — Иън пак погледна картите. — На девети март Линкълн назначи Юлисъс Грант за главнокомандващ на всички армии на Севера. Нашите цели са следните: генерал Мийд, който остава начело на армията, но под командването на Грант, ще нападне армията на Лий. Генерал Бътлър ще съсредоточи силите си на южния бряг на Джеймс ривър и ще атакува откъм форт Мънроу, Саймък ще се промъкне през долината Шенандоа, Шърмън ще нападне Атланта, а генерал Банкс трябва да превземе Мобийл.

— И с това ще се сложи край на войната? — попита Ейърс.

— Ако всичко мине както трябва — промърмори Тейлър.

— Грант не се вълнува колко убити ще има — добави Брайър.

— Да, но ние все се оплакваме, че повечето от нашите генерали са прекалено предпазливи! Ако след Гетисбърг Мийд бе продължил да преследва Лий, досега тази братоубийствена война щеше да е свършила — заяви Тейлър.

— Смятате ли, че можем скоро да победим? — попита Брайър.

Тейлър погледна към Иън, после сви рамене и посочи картата.

— Свежата армия на генерал Борегард се намира някъде тук и ще направи всичко, за да попречи някой да нападне Ричмънд откъм тила. Войските на Джубал Ърли ще се срещнат с тези на Сайгър при Шенандоа…

Внезапно млъкна и се ослуша. Някой пееше тъжна балада с ясен и чист глас, нежен и в същото време силен.

— Сестра ми — промърмори Иън.

— Да — рече Тейлър и стана. Пъхна заповедта във вътрешния джоб на мундира си и излезе от палатката на Брайър, която се намираше близо до голямата, където полковникът и сестрите се грижеха за ранените. Денят бе топъл и платнищата на палатката бяха навити, за да може вятърът да разхлажда ранените мъже.

Тия седеше на един войнишки стол в средата на палатката. Някой й бе дал китара и тя подрънкваше леко на струните, докато пееше песента — една от най-популярните песни за войниците и от Севера, и от Юга. Песента не възхваляваше нито едната от двете воюващи страни, а бе просто отрицание на жестокостта на смъртта.