Хедър Греъм - Триумф

Но той нямаше да остане дълго.

Трепна изненадано, когато чу шепота му:

— Тия, мислиш ли, че аз искам да замина?

Тя се извърна към него и зарови лице на гърдите му, опитвайки се да задържи този миг. Ръката му погали косата й и тя се притисна още по-силно към него. След малко чу учестеното му дишане и осъзна, че нейните пръсти, галещи гърдите му, го възбуждат. После те се спуснаха надолу по стегнатия му корем и продължиха, докато достигнаха члена му… докоснаха го едва-едва, съвсем лекичко, но предизвикателно…

След миг тя вече се извиваше в прегръдките му, а той я любеше бавно, толкова бавно, че я подлуди, и тя започна да го обсипва с целувки, опитвайки се да задуши вика на наслада, напиращ на устните й…

После отново се върна към реалността извън интимността на техния малък свят, към тъмнината, страха, лагера на янките.

— Никак не ми се иска да заминавам точно сега — изрече тихо той.

— Тогава не заминавай.

— Трябва.

— Получил си заповед.

— Не е само това. Аз вярвам в това, което правя.

— Аз също — прошепна тя. — Аз също!

В същия миг й се прииска да не бе казвала тези думи, защото осъзна, че макар той да не й отговори и да продължи да я прегръща, тялото му сякаш се напрегна. Тейлър лежеше буден и се опитваше да разбере дали тя наистина вярва в това, което прави. Както и онова, което я правеше толкова опасна.

— Тейлър, кълна ти се…

— Ти вече толкова пъти ме лъга!

— Но…

— Ще отидеш в Сейнт Огъстин. И ще останеш там, докато дойда да те взема.

— Добро утро.

Едно от странните явления, съпътстващи брачния живот, вероятно се състоеше в това, че Тия се събуди по-уморена, отколкото беше снощи, преди да си легне. Гласът, който я събуди, в първия миг й се стори съвсем непознат. С мъка повдигна клепачи, но в следващия миг широко отвори очи от изненада. Видя Риса, съпругата на братовчед й Джеръм, настанила се удобно на войнишкия стол на Тейлър. Тя изглеждаше прекрасно — свежа, красива, отпочинала, нямаше нищо общо с този лагер и с войната. Беше елегантна и самоуверена. Кестенявата й коса бе стегната в кок на тила й; очите й, зелени като боровата гора, светеха оживено. Риса бе дъщеря на генерал Магии от армията на юнионистите. Някога, преди войната, тя за малко не се бе омъжила за Иън. Войната си прави странни шеги — Иън се бе оженил за Алайна, която бе въплъщение на идеалите на стария Юг, а Риса, която пламенно вярваше в идеите на Съюза, се бе омъжила за Джеръм — беглец от Юга, който непрекъснато нарушаваше блокадата около Флорида, наложена от флотата на янките.

— Риса!

— Тия Маккензи — извини ме, трябваше да кажа тия Дъглас. Боже, Боже, каква ли още изненада ще ни поднесе тази война! — пошегува се Риса.

На Тия й се искаше да скочи от леглото и да прегърне снаха си, но се засрами, че не е облечена. Риса хвърли бегъл поглед към книгата, оставена на масата, и рече:

— Би трябвало да прочета тази книга — „Опасни плитчини и пясъчни насипи по крайбрежието на Флорида“. Но съпругът ти има и великолепни издания на Шекспир, Бейкън, Дефо… Питам се дали въобще има време да чете за удоволствие, макар че съм чувала, че много от офицерите, които трябва да вземат важни решения в тази война, четат книги, за да не полудеят окончателно.

— Риса, много се радвам да те видя, но какво… — започна тя. Придърпа завивките към гърдите си и седна в леглото. — Канех се да те питам какво правиш тук, но мисля, че знам. Или брат ми, или съпругът ми са изпратили да те извикат, за да ме наглеждаш.

— Има нещо вярно — усмихна се Риса. — Малък ескорт от войници дойде вчера да ме вземе. Чувствам се малко виновна, задето точно в този момент, когато има толкова много ранени, изоставих новия доктор в Сейнт Огъстин. Но там има санитари, които му помагат. След сражението при Олъсти стейшън много военни са все още в щата… — Замълча и сви рамене. — Да не би да имаш някакви неприятности?

— Кой изпрати да те повикат — Тейлър или Иън? — попита Тия, без да отговори на въпроса й.

Риса се поколеба, но явно реши да й каже истината.

— Тейлър, но Иън знае за това, въпреки че според мен той не е много разтревожен за теб. Иън все още те смята за своята малка сестричка и е уверен, че въпреки някои твои погрешни схващания ти ще го послушаш. Брат ти не може да си представи, че няма да се подчиниш на него или на съпруга си, ако това, за което те молят, е в името на твоята безопасност.

Тия извърна поглед за миг.

— В такъв случай, съжалявам, че трябва да го кажа, но брат ми е глупак и по-добре е да се справя със собствената си съпруга, а не да се занимава с мен!