Джоан Джонсън - Кид

Когато те се върнаха обратно в каменната къща, Анабет коленичи до Кучето и му заговори тихо, викайки го по име.

— Ти ще се оправиш, Куче. Аз ще се грижа за теб, за да е сигурно, че ще оздравееш.

Кучето я награди с едно тихо скимтене и удар по пода с опашката си.

Анабет внимателно разви импровизираните превръзки на Джейк.

— Ще трябва да го зашием. Мислиш ли, че ще лежи кротко, докато го направя?

— Аз ще го държа през това време, ако се наложи.

Анабет изтича до спалнята си и намери кошницата с принадлежностите за шиене. Тя трепереше толкова силно, че се наложи да опита два пъти, преди да вдене конеца. После изтича обратно другата стая и седна на пода до Кучето.

Джейк се присъедини там към нея, коленичи до главата на Кучето. Той нежно положи длан върху врата му. Беше готов, ако е необходимо, да приложи повече натиск, за да задържи животното неподвижно.

— Карай — каза той на Анабет. Анабет видя доверието в окуражителния поглед на Джейк, но все още се страхуваше да започне.

— Щом можа да извадиш куршум от тялото ми, ще можеш и да зашиеш Кучето както трябва — каза той.

Анабет се усмихна.

— То поне няма да може да се оплаче по-късно от работата ми. — Тя пое дълбоко въздух и заби иглата в едно парче разкъсана плът.

Кучето трепна, но Джейк здраво го държеше долу и му говореше успокоително.

— Ти ще се оправиш, момче. Анабет ще те изправи на крака за нула време.

Ръцете на Анабет станаха хлъзгави от пот, когато привърши зашиването на по-дълбоката от двете рани на Кучето.

— Мисля, че другата рана ще зарасне, ако само я превържа стегнато. — Тя пожертва остатъка от ризата на Джейк и скоро Кучето бе превързано. — Ето. Свърших.

— То изглежда като мумия — измърмори Джейк.

— Аз се тревожа да не започне да кърви отново, докато пътуваме.

Изплетоха заедно една малка носилка и я прикрепиха върху един от конете на Анабет. После Джейк внимателно вдигна раненото животно и го отнесе навън. Анабет стоеше готова с друго одеяло, за да завие Кучето.

Преминаха за последен път пеша тревистата долина по дължина, водейки конете покрай мястото, където Анабет беше отглеждала зеленчуци, покрай езерото и нагоре по еленовата пътека, която ги изведе накрая върху скалите и отново надолу по застиналите потоци лава на вулканичната пустош, заобикаляща долината.

— Къде отиваме? — попита Анабет.

— На юг — каза Джейк. — Към Уиндоу Рок.

Анабет въздъхна тайно с облекчение. Тя получаваше още една отсрочка от затвора. И от примката на палача.

Очите на Джейк постоянно оглеждаха хълмовете, търсейки евентуална засада. Очевидно Уат Ранкин не разчиташе много на шанса си, когато неговият противник беше въоръжен и нащрек, защото те не видяха никаква следа от бандита по целия път до Уиндоу Рок.

Когато Джейк се появи с Анабет в ранчото, посрещна ги голяма суматоха.

— Клер е изчезнала! — каза Шъг веднага, щом забеляза Джейк.

— Знам — каза Джейк.

— Ти знаеш? Знаеш ли къде е тя? Добре ли е?

— Нека да оставя Кучето вътре и ще ти обясня всичко. — Джейк се изуми колко пуста изглеждаш къщата. Той премина бързо през гостната до спалнята на Джеф и остави Кучето на килима до леглото.

— Аз просто искам да съм сигурна, че е настанено удобно — каза Анабет. — После ще дойда при теб.

Джейк се запъти обратно през къщата към кухнята, където завари Шъг да налива три чаши кафе.

Шъг връчи едната чаша на Джейк, после сам взе друга и каза:

— Целият съм слух. Къде е тя?

Преди Джейк да може да отговори, Анабет се присъедини към тях. Джейк й посочи един стол до масата. Той отпи от кафето, преглътна и каза:

— Открадна я един апах.

Лицето на Шъг побеля.

— Милостивите небеса да й помагат. Ние трябва да я намерим, Джейк. Не можем да я оставим на тези безбожни диваци.

— Тя не беше открадната от дивак — каза Анабет.

— Какво?

— Анабет познава мъжът, който е откраднал Клер — каза Джейк. — Той е неин приятел.

— Ти си първият, когото познавам, който нарича един апах — приятел, — каза Шъг. — Аз предлагам, да оседлаем конете и да вървим да я търсим.

Анабет обърна уплашения си поглед към Джейк.

— Не се бъркай, Шъг — предупреди го Джейк. — Аз ще си получа Клер обратно по свой собствен начин. Не искам сума невинни хора да загинат.

— Това не ми харесва — каза Шъг.

— Аз правя това, което мисля, че е най-добро за безопасността на Клер — каза Джейк. — Остави тази работа на мен.

Устата на Шъг се изкриви от отвращение, но той не продължи да спори.