Джоан Джонсън - Кид

Той издаде див звук, когато тялото му се освободи заедно с нейното. Внезапно осъзна, че краката й обвиваха бедрата му, че петите й се впиваха в бутовете му, притискайки го по-здраво към нея и държащи помпащото му тяло заровено в нея, докато тя се извиваше нагоре.

Той хвана с устата си нейния силен вик на удоволствие, докато тялото му се изпразни дълбоко в нейното.

Никой от тях не притежаваше енергия, за да се помръдне, но Джейк знаеше, че студеният нощен въздух щеше да ги смрази, ако не потърсеха подслон, Той я вдигна и я пренесе през цялата долина.

Когато пристигнаха в каменната къща, той се присъедини към нея в голямото месингово легло, което досега бе само нейно.

Със своята жена в прегръдките си, без да мисли за Клер, златото или опасните бандити, Джейк бързо заспа дълбоко.

Джейк се събуди на другата сутрин с намръщено чело. Изпитваше едно особено чувство на неудобство, но не можеше да определи източника му. Обърна се на другата страна и осъзна, че лежи в леглото на Анабет Калуун. Спомни си, че я люби два пъти до езерото и веднъж в това легло посред нощ. Сега той беше сам.

— Кид?

Тя не отговори. Той изруга под нос, когато си спомни, че остави дрехите си до езерото. Потърси торбите си за други дълги гащи, джинси и вълнена риза. Бе оставил и ботушите си до езерото, така че обу чифт мокасини, които също извади от торбите.

Щом излезе навън през вратата, веднага видя Кучето.

— Какво правиш тук? Трябваше да я наблюдаваш.

Кучето зави болка и самота.

Джейк почувства как космите по ръцете му настръхват.

— Какво не е наред, момче? — Джейк огледа хоризонта за опасността, която усещаше наоколо. — Къде е Кид? Какво се е случило?

Тогава той забеляза, че тъмната козина на кучето е покрита с кръв. В същия момент, Кучето се заклати и се стовари на земята.

Джейк веднага се озова до животното. Прокара длани над козината на Кучето и намери няколко рани от нож в страната му. За първи път, когато докосваше животното.

Кучето изскимтя и близна ръката му.

Джейк почувства как очите му се напълват със сълзи.

— По дяволите, не! Ти не можеш да умреш, ти краставо животно!

Той не бе сигурен, че Кучето щеше да го остави да му помогне, без да стане опасно. Но трябваше да опита. Вдигна животното, но вместо да го ухапе, Кучето лежеше тихо в ръцете му. Джейк отнесе Кучето в къщата и го положи нежно на пода. Грабна една от ризите си от торбата и я накъса на ивици.

— Няма време сега за шевове, но това трябва да държи раните затворени и да спре кървенето. Ти ще трябва да почакаш за останалото, момче, докато намеря Кид.

Джейк направи импровизираната си превръзка колкото можа по-бързо, знаейки, че трябва да остави Кучето и да отиде да намери Анабет. Чувстваше една убийствена ярост, когато напусна къщата с пистолетите си.

Джейк огледа с присвити очи цялата долина.

Бандитите бяха тук някъде. Той си знаеше, че живееха с Кид в състезание с времето. И времето им изтече.

Джейк разбираше, че единствената причина, поради която Кучето можеше да доближи друго човешко същество достатъчно близо, за да го наранят с нож, трябва да е било фактът, че е защитавало Анабет. Което означаваше, че тя се намира в смъртна опасност. Той последва следата от кръв, оставена от Кучето, придържайки се към сенките от скалните върхове.

Джейк се движеше бавно, душейки вятъра и ослушвайки се за ехото на най-малкия звук, който не принадлежеше на долината. Стигна до другия край, без да намери Кид, знаейки дълбоко в себе си, че тя не се намираше там.

Намери мястото, откъдето са я откраднали. Имаше кръв на земята и следи от ожесточена борба. Но беше ли всичката кръв от Кучето? Ранена ли бе Кид? Джейк почувства как вътрешностите му се свиват. Студените му сиви очи претърсваха периферията на долината. Той знаеше, че Ранкин е там някъде горе и го чака.

Джейк последва една тясна еленова пътека, която скоро разбра, че извежда от долината. Той почти стигна скалния връх, когато един познат глас му извика през долината.

— Аз имам момичето, Кърни. Готов съм да я разменя за златото. Тя не иска да ми каже къде е то. Но аз мисля, че ако искаш да я видиш отново жива, ти ще го направиш.

— Само я докосни, Ранкин…

— Не си губи дъха със заплахи. Златото — за момичето, Кърни. Това е единствената сделка, която съм готов да направя.

— Джеееейк! — Този вик на болка от Анабет накара Джейк да изреве от ярост.

— Ранкин! Остави я! Ти ще получиш златото! Само ми кажи къде да го донеса!