Джоан Джонсън - Кид

Анабет възкликна, когато той навлезе в нея.

Джейк изпи внезапния й вик от болка, когато разкъса девствената й ципа. Щом веднъж се настани напълно и дълбоко в нея, той замря напълно неподвижен.

— Добре ли си? — прошепна дрезгаво той.

Анабет се чувстваше изпълнена, но болката все още бе там неутолена. Тя пъхна ръце в косата му и придърпа устата му надолу, за да я целуне. Намери там белега отстрани и леко го проследи с език. После пъхна езика си между устните му и навътре в устата му. В момента, в който езикът й докосна неговия, тялото й се изви в дъга под неговото.

Джейк издаде силен звук от удоволствие и сграбчи бедрата й, за да я задържи на място.

— Не се движи, Кид.

Но тялото на Анабет се извиваше под неговото, докато топлата му плът се триеше срещу нейния хълм, създавайки такова интензивно удоволствие, че то почти болеше. Ноктите й се впиха в раменете му, докато тялото й се притисна нагоре търсейки удоволствието, което бе отвъд разума й.

Чувствените движения на Анабет накараха пулса на Джейк да заподскача. Той намери едното зърно и го засмука силно, чувствайки как тялото й се огъваше от желание. Започна бавно и ритмично да се движи напред-назад, държейки извиващата се жена под себе си, вкусвайки плътта й с жадна уста, попивайки животинските й викове и връщайки се за още.

Тялото на Анабет се напрегна, докато търсеше отчаяно освобождението, което й се изплъзваше.

— Джейк… аз имам нужда…

— От какво имаш нужда, Кид? — попита той.

— Не знам! — извика тя.

Но Джейк знаеше. Бавно, горещо, гладно тялото му се движеше в нейното. Ръцете му галеха жената, тресяща се диво под него. Той пъхна езика си в устата й в ритъм с движещите им с тела.

Джейк почувства как тялото й се свива под неговото, почувства нарастващото й напрежение докато накрая то експлодира в серия от вулканични потръпвания и викове на удоволствие от гърлото й.

Тялото на Джейк се движеше мощно в нейно то, докато накрая той изля семето си, обявявайки я по този начин за своя.

Джейк чу накъсаната въздишка на Анабет, когато свитите й мускули се отпуснаха, напълно изтощени от бурната любов.

Той се плъзна долу до нея и я придърпа по-близо, за да чувства топлината й. Целуна тъмните ресници върху бузите й, което изтръгна от нея един тих, шепнещ звук на удоволствие. Гърлото му беше задавено от чувства и той трябваше да го изчисти, за да заговори.

— Аз… — На Джейк не му се искаше да изрече любовните думи, които можеха да опишат чувствата му. Но не можеше да си откаже удоволствието да я докосва, да я прегръща, да се съединява с нея — за колкото и дълго да останеха заедно.

Ръката на Анабет се плъзна по потното тяло на Джейк до бедрото му.

— Това беше… — Тя въздъхна. — Аз не мога да го опиша. Прекрасно. Изумително. Невероятно. Не е за вярване.

— Хареса ти, а?

Дъхът на Анабет облъхна Джейк, когато тя се засмя с гърлен смях.

Възглавничката на палеца на Джейк се плъзна по подутата й долна устна.

— Един мъж не иска да говори в момент като този — каза той с дрезгав глас.

— А какво иска да направи? — попита Анабет със същия дрезгав глас.

— Той иска да… — Но сънят изобщо не бе това, което Джейк искаше да прави точно сега.

Устните му потърсиха нейните. Едно нежно вкусване, едно леко и страстно притежание. Анабет тихо прошепна:

— Джейк.

Името му прозвуча като молитва. Той си пое трудно въздух.

— Ще те боли — каза направо той. — Трябва да спрем това веднага.

— Не ме боли, Джейк. Но аз боля. Тук. — Тя хвана ръката му и я постави ниско върху корема си.

Джейк изстена и плъзна един пръст в нея. Тя беше влажна и готова. Той почувства как всеки удар на сърцето му напомпваше кръв към крайниците, карайки го да пулсира от желание.

Анабет се пресегна, за да докосне колебливо и невинно Джейк. Той подскочи, докато треперещите й пръсти го галеха.

— Толкова гладък — каза тя почти без глас. — И толкова твърд.

Гърлото на Джейк издаде един нисък, типично мъжки смях.

— Ти си луда, Кид.

Тя му се ухили дяволито.

— Луда съм за теб — подразни го тя.

Той видя тревожния поглед в очите й, сякаш тя каза твърде много. Притегли я в ръцете си и я прегърна здраво.

— Ние и двамата сме луди — каза той. — Но някак си, не ми се ще да съм нормален, точно сега.

Устата му намери нейната отново. Той почувства как тялото й трепери от желание, почувства и могъщия отговор на собственото си тяло.

Този път той съедини бързо телата им. Тялото му се движеше в нейното силно, бързо и дълбоко. Устата му пое едно вече подпухнало зърно и той го захапа, а после успокои раната, като го засмука силно с цялата си нужда да я погълне цялата, да я направи част от себе си, за да не може никога да си отиде и да го остави сам.