Сюзън Джонсън: Грешница

Лондон, Март, 1787 г.

Синджън привършваше със своя тоалет. Бързо и ловко завърза вратовръзката си от фина батиста. В затоплената спалня се разнасяше ухание на току-що приключил любовен сеанс, примесено с аромата на разцъфнал люляк, напомнящ за парфюма на херцогиня Бюкън.

Гола, излегнала се сред изпомачканите чаршафи, херцогинята обмисляше как да попречи на любовника си да напусне спалнята й. Бе й необходим само миг, за да вземе решение. Тя беше разгневена от факта, че си губи времето с най-дръзкия и самоуверен бонвиван и женкар в цял Лондон. Сърцето й се разкъсваше от противоречия. Досега не бе виждала по-красив мъж — висок, сух, същевременно мускулест и жилав, с мургав, загорял тен, сини очи, дръзко подканващи към греховни съблазни. Само от един негов поглед кръвта закипяваше във вените й. В случай че за някоя лейди класическата му красота се окажеше недостатъчно средство за въздействие, то той можеше да предложи превъзходни умения на любовник. В леглото бе неотразим. Никой не й бе доставял такава наслада, такъв бурен оргазъм, какъвто проклетият Синджън!

Гола, херцогинята се обърна в леглото и въздъхна, като се подпря на възглавниците.

— А кога ще се върнеш отново при мен? — попита тя с дълбокия си чувствен глас, като се стараеше да изглежда по-предизвикателна.

Той се сепна. Беше се отказал да търси пелерината си, небрежно запратил я снощи към закачалката в коридора или в някой ъгъл на просторната спалня, когато в онези минути на лудост, задъхани се бяха втурнали към леглото. Изгледа с преценяващ поглед съблазнително излегналата се херцогиня, разкошните й ръце и рамене, пищните й, великолепно заоблени гърди, примамливите й извивки на бедрата. Припомни си как през изтеклата страстна нощ, Касандра не бе го оставила нито за миг. Но вместо да легне отново при нея, той й отвърна кратко:

— След пет дни.

Синджън Сейнт Джон, херцог Сет, маркиз Фаулър, граф Бартън, виконт Карвърнън, обикновено прекарваше целия сезон на конните надбягвания в Нюмаркет. Публична тайна бе страстта му към конете, доста по-силна и по-трайна от иначе силния му интерес към жените. Сега му се беше наложило да се върне за пет дни в Лондон, за да организира превозването на младата ирландска кобила, пристигнала от имението на братовчедите му в Уотърфорд.

Сепнат от неочаквания призив на Касандра, Синджън се усмихна и красивото му лице веднага се озари с младежки чар.

— Много бих искал… но не мога да остана повече.

— Още колко време можеш да ми отделиш?

— Около час.

Касандра бе втората съпруга на херцог Бюкън. Застаряващият благородник бе влюбен в нея до уши. Първата му жена беше починала точно навреме — преди херцогът да застарее дотолкова, че да не е в състояние да оцени напълно сладострастния чар на Касандра.

— Още колко време можеш да ми отделиш? — тихо повтори тя. Отмаляла херцогинята изви гъвкавото си младо тяло в такива еротични пози, че Синджън започна да се разколебава.

— Повече от един час — отвърна той и устните му се изкривиха в дръзка усмивка.

Херцог Бюкън наближаваше седемдесетте. Синджън не можеше да разбере как старият лорд съумява да устои на възбуждащия, неотразим чар на младата си и темпераментна съпруга. Неминуемо щеше да дойде денят, в който нямаше да може да утолява любовните й желания. А можеше и да издъхне, изтощен от жарките й ласки. Тогава Касандра щеше да се окаже една от най-богатите млади вдовици във висшето общество на Лондон.

— И да не забравиш… — промърмори тя и плъзна пръсти по нежната цепнатина между гладките си бедра.

Дъхът му секна от възбуда. За нещастие в този миг погледът му неволно попадна върху порцелановия часовник до камината. Припомни си колко е важно да не закъснее за хиподрума в Нюмаркет и се огледа за пелерината си.

Утре щеше да се проведе първият манш от конните надбягвания. Решителен ден за новата му ирландска кобила. Дали тя ще може да остави след себе си превъзходния сив жребец на Стенхоуп? Дори предизвикателните движения на Касандра в леглото не можеха да го накарат да забрави за важното състезание.

Той смотолеви първото извинение, което му хрумна и се загърна в пелерината си.

— Очаквам утре новата ми червеникава кобила да изпревари коня на Стенхоуп и да спечели първото място.

— Е, тогава ми остава само да ти пожелая късмет… — прошепна младата херцогиня, като пръстът й следваше ритмичните, сладострастни извивки в гласа й. — Не ме забравяй, мили…