Сюзън Джонсън: Грешница

Слънцето клонеше към залез, когато той остави двама от конярите да настанят ранения жребец в конюшнята и тръгна към каретата си. Въздухът беше захладнял, вятърът утихнал. Херцогът уморено изтри потта от челото си и предвкуси блажения миг, когато най-после ще се отпусне в леглото си.

Умората вече се долавяше в походката му, в увисналите му рамене, в спуснатите му клепачи. Беше станал преди развиделяване, за да помогне на жокеите да се оправят с конете и да ги изведат за няколко обиколки за загряване преди решителното състезание. Следобедът бе изтекъл неусетно в суетня, възбуда от поредицата победи. Вечерта в бляскавия му дом щеше да се събере поне половината от елита на аристократичен Лондон. Шумно, пъстро облечено множество от дами, графове и херцози, щеше да се надпреварва да го поздравява за незапомнения успех. Надали щяха да му остане повече от два-три часа за сън.

Видя каретата си, кочияша, хванал в ръце поводите, в очакване на господаря си. Приближи се бавно и в движение отвори вратата.

— Е, най-после може да си вървим у дома, Джъд — усмихна се и извика на кочияша Синджън. — Но карай по-бавно. Днес много се уморих.

Момъкът на капрата отмахна кестенявия кичур от челото си и сънено измърмори нещо в отговор.

Едва бе отворил вратата на каретата, когато забеляза в дъното й някаква фигура.

— Всички говорят, че… не подбирате жените в леглото си — се чу женски глас от вътрешността.

Заинтригуван, той леко се усмихна и влезе в луксозната, лакирана в черно карета. Затвори вратата след себе си и се отпусна върху меките възглавници на мястото срещу нея. Кочияшът веднага подкара конете.

Той винаги се беше гордял с изискания си вкус и разбира се, не лягаше с всяка жена. Същевременно не можеше да пренебрегне факта, че в Лондон отдавна се носеше сливата му на страстен любител на чувствените забавления. Очите му постепенно привикнаха с полумрака в каретата и едва тогава забеляза, че жената на отсрещната седалка е много млада и изумително красива.

— Е, и? — тихо попита младият херцог в отговор на неочакваните, дори провокиращи го думи на непознатата.

— Искам да ме обладаете!

Сигурно така трябва да се разговаря с херцог Сет, за когото мълвата твърди, че е склонен да развратничи със случайно срещнати жени, при това едва ли не всяка нощ.

Каретата премина покрай една от уличните лампи и мънистените нанизи по жакета му просветнаха от отразената светлина.

Досега той не помнеше да е получавал толкова неприкрита покана. Дамите, които ухажваше, обикновено бяха доста изтънчени. Или може би само по-добре възпитани, помисли си херцога, като си припомни не малкия брой свои любовници, които далеч не принадлежаха на аристократичните кръгове.

— Несъмнено вашата покана ме ласкае — развеселено отвърна Синджън. — Но вече закъснявам за приема в дома ми по случай победата на моите коне в днешните конни надбягвания. — Отново на лицето му се появи неотразимата усмивка, с която се опитваше да смекчи огорчението на прекалено агресивната си събеседничка.

— Няма да ви отнеме много време.

Лазурносините му очи се присвиха и в тях проблесна искрица на любопитство. Огледа я отгоре до долу. Явно непознатата беше нащрек, макар че ръцете й лежаха отпуснати в скута. Нямаше вид на жена, която отчаяно се нуждае от него, въпреки това тя се опитваше добре да изиграе ролята на умела съблазнителка. Погледът му се плъзна по чудесно оформените й гърди. Ако не закъсняваше за приема и ако домът му вече не бе изпълнен с момичета, готови да забавляват него и гостите му, може би щеше да се замисли върху това смело предложение.

Независимо от факта, че в този момент скованата й поза не предразполагаше към флирт, по някакъв свой, оригинален, дори забавен начин, тя бе доста съблазнителна. Очевидно репутацията му на сладострастен поклонник на нежния пол отново му бе изиграла лоша шега. Особено го привлякоха заоблените й устни и огромните й черни очи. Външността й му напомняше за най-добрите творби на прочутия портретист Ромни. Непознатата девойка бе надарена със същата женска чувственост въпреки невинното очарование на младостта си.

— Съжалявам, скъпа, но трябва да ви откажа — едва чуто каза той. — В същия миг сякаш някакъв дълбоко спотаен вътрешен глас му прошепна, че може би прави сериозна грешка.

— Не можете да го направите!

Рязко изречените думи увиснаха в напрегнатата тишина, изпълваща полумрака между двамата.