Сюзън Джонсън - Грешница

„Вероятно няма да мога“ — помисли си той и потръпна от еротичните видения, пронизали мозъка му. Ако Синджън Сейнт Джон не бе фанатичен запалянко по конните надбягвания и ако не притежаваше стоманена воля, през близките часове Касандра нямаше да се лиши от необикновените му любовни умения и нямаше да се нуждае от други средства за утоляване на страстта си.

— Кажи на Арчър да не прекалява с камшика — рече Синджън на своя жокей и отвърза поводите на коня от вълненото покривало, с което го пазеха от студените мартенски ветрове. — Той ще се опита да те ритне, а може и да се нахвърли върху Ромул. — Потупа мускулестия врат на великолепния състезателен кон. Тихо му прошепна нещо, което разбраха само той и животното, обърнало едрата си глава и грива към него. — Стой по-настрана — прошепна Синджън, — за да не ти направи нещо лошо. — Арената е малка и няма да разполагате с достатъчно площ за маньовъра — продължи Синджън към жокея си, които скъсяваше дължината на стремето. — Ромул тази сутрин изглежда великолепно. От теб се иска само да не го преуморяваш и да не го оставяш сам.

— Нима денем и нощем не се грижа достатъчно за този неукротим звяр? Той никак не обича студа. Надявам се скоро да се затопли. — С тези думи Фордхем се качи на седлото и погледна надолу към господаря си.

— Той е в конюшнята на Рендъл, заедно с другия ми жребец. След приключване на конните надбягвания в Роули Мил двамата ще забогатеем. — Синджън пъхна ръката си под юздата, за да провери не е ли прекалено стегната. Ромул не обичаше да препуска със стегната юзда. Бе от онези рядко срещани коне, които изпитват наслада от бясното препускане и почти не се нуждаят от жокей. — А сега го отведи у дома — тихо рече Синджън и потупа ласкаво Ромул за последен път. После се отдръпна, за да може Фордхем да изведе коня от конюшнята към пистата. Спря се за миг, изгледа още веднъж великолепния състезателен кон и сърцето му се изпълни с гордост.

След десетина минути Синджън зае мястото си на трибуната. Пред него се разкриваше пъстроцветна гледка, каквато днес предлагаше хиподрумът Роули Мил в Нюмаркет. Трибуните бяха изпълнени с изискана публика, открояваха се тоалетите на дамите, изпъстрени във всички цветове на дъгата.

Отвъд хиподрума чак до хоризонта се ширеха заоблените зелени хълмове, а яркото слънце весело заливаше с щедрите си лъчи красивата сцена. При вида на оживеното мнозинство, очакващо с нетърпение откриването на новия сезон, добре познатата възбуда отново заля гърдите му. Обичаше тази гледка. Харесваше цветовете и миризмите на Нюмаркет, изящните очертания на расовите коне, глъчката от зрителските скамейки, предизвикателната възбуда около залозите, покоряващата тръпка в очакване на победата.

Първия си състезателен кон купи още когато беше едва шестнадесетгодишен. От години пръскаше много пари и отделяше доста голяма част от времето и силите си за подпомагане на най-добрата конюшня за чистокръвни жребци и кобили в цяла Англия — не, не само в Англия, но и в целия свят. Същевременно не спираше да се оплаква, че неблагодарните участници в залозите не разбират нищо от истински породисти коне и не могат да компенсират разходите, които той, херцог Сет правеше, за да осигури расови състезателни коне за бляскавото зрелище. След като стана пълнолетен и получи правото да разполага с парите на фамилията си, Синджън побърза да купи няколко от най-добрите коне за надбягвания, появили се по английските хиподруми през последните десетина години. Не се наложи да чака дълго, за да спечели рекордни суми от залаганията. Неговите коне неизменно печелеха надбягванията.

Страстната любов към конните надбягвания бе наследил от майка си. Роднините й в Ирландия от десетилетия отглеждаха състезателни коне. Именно тя научи сина си да язди от съвсем малък. Още от втората му година го качваше при себе си в каретата и го повеждаше към хиподрумите на Нюмаркет. Наследил горещата привързаност на ирландците към конете, Синджън отрасна по скамейките на хиподрумите и клетките в конюшните, сред суматохата и възбудата от десетките състезания.

Високата къща на фамилията му, с червеникава тухлена фасада, се извисяваше на хълма Абингдън, недалеч от финалната линия на пистата за надбягвания. Днес покрай парапета на плоския покрив и по всички балкони се бяха натрупали десетки гости. Щедро се лееше шампанско. Бюфетът в ъгъла на залата на втория етаж предлагаше всичко, което би могъл да си пожелае и най-придирчивия посетител. Възможно ли бе след всичко това някой да се усъмни в гостоприемството на херцог Сет? Но Синджън и приятелят му, Николъс Роуз, стояха настрана от шумните гости. Вниманието им бе обсебено от конете, подредени на стартовите позиции.