Сюзън Джонсън - Френска целувка

Добре, Ники трябваше да признае, че се уплаши, макар да си казваше, че не трябва. И така, през последното десетилетие Джони Патрик бе създал най-много плочи, изкачили се на върха на класациите. Беше женен за най-красивата кинозвезда през този век. Самият той можеше да стане кинозвезда — знаете този тип високи, мургави, мълчаливи мъже, които могат да имат всяка жена, която си пожелаят. Това не трябваше да има значение.

Той бе един потенциален нов клиент.

Нищо повече.

Не че щеше да преспи с него днес следобед — макар че и тя, а и всяка друга жена на света със сърце в гърдите можеше да се изкуши.

Със сигурност нямаше да постъпи като някаква идиотка.

Тя работеше за много богати хора.

Къщите й сред клоните на дърветата можеха да станат доста скъпи.

Не че не строеше и евтини, но нека си го кажем направо, откак статията за къщите й, кацнали в клоните на дърветата се появи в L.A. Times, тя не можеше да се отърве от богаташи, които искаха да им построи къщичка сред клоните, каквато не бяха си имали като хлапета. Винаги се преструваха, че малкият Медисън или Скип искали къщичка в клоните за четвърт милион долара. А в замяна тя винаги се преструваше, че тези хлапета наистина го искат.

Но дори в света на елитните й клиенти след онази статия, Джони Патрик се издигаше в стратосферата на знаменитостите. А заключената порта на нивото на улицата, да не споменаваме за дългата алея нагоре по Бъркли хилс с градинарите, поддържащи безупречно пейзажа от всички страни — всичко това й погаждаше по някой номер, осуетявайки намеренията й да запази спокойствие.

О, боже…

Тя стигна до върха на хълма.

Нима това беше къща или Версайският дворец бе транспортиран камък по камък до Калифорния?

След като паркира в огромния паркинг отляво до входа й трябваше малко време да се съвземе. Облегна се върху волана в малката си хибридна кола и си каза онзи стар афоризъм от Бърнс. После си напомни, че е тук защото я бяха помолили да дойде. Джони Патрик се нуждаеше от експертното й мнение.

Но наистина доколко уверен можеше да се чувства човек пред този — без майтап — френски дворец. Мамка му, почувства се толкова далеч от Блек Дък, Минесота.

Ники изпита облекчение когато вратата отвори малко момиченце, а не някой величествен иконом иди френска прислужница. А когато русокосото момиченце, по шорти и по тениска с Шрек, попита развълнувано Вие ли сте дамата с дървените къщички? атмосферата се приближи към нормалното.

— Да, аз съм — кимна Ники, изваждайки малката си папка с планове.

— О, страхотно! Хей, татко, дамата с дървените къщички е тук! — И завъртайки се, тя изтича по огромния коридор, крещейки: — Хайде, след мен!

Без да изпуска от поглед русата й коса, по коридора и през голямата стая, обзаведена като музей и с френски прозорци от пода до тавана, Ники се озова на веранда, граничеща с олимпийски басейн. А в този басейн плуваше не някой друг, а Най-секси мъжът на света, както го обяви списание People.

Русокосата й водачка подскачаше нагоре-надолу върху боядисаните на ръка червени и сини плочки и крещеше:

— Побързай, побързай, тате! Цял ден чакам!

Когато Джони Патрик се измъкна от водата, правейки невероятно шоу на загорели мускули и грация, Ники не знаеше накъде да погледне. Той наистина имаше страхотна фигура — строен, с мощни мускули, а загорялата му кожа бе лъскава и мокра, докато банският му Спийдо не покриваше много от онова, което обещаваше да е един достоен за забелязване пакет.

— Веднага ще дойда — извика той и посегна към чифт избелели шорти, оставени на ръба. — Седнете. — Махна към масата и столовете край басейна. — Джорди, върви да намериш Мария. Кажи й, че искаме малко лимонада.

Шумът от закопчаването на ципа определено я изпълни с облекчение докато се придвижваше към масата и столовете. Думата харизма сякаш бе измислена за човек като Джони Патрик. Той си беше един гаден магнит за мацки, дори без да полага някакви усилия.

За щастие тя разполагаше с един момент да събере мислите си преди той да седне. Това е делова среща, напомни си строго тя. Не я прецаквай защото той случайно е дар божи за жените. Един такъв мъж си го знае.

Той се отпусна на стола срещу нея, прокара пръсти през косата си, за да я заглади назад, облегна гръб в удобния шезлонг и я погледна с пронизващ поглед.

— Вие сте архитект, нали?

— Да. — Тя се поизправи, отговаряйки с напълно делови тон. Макар че за деловата атмосфера би помогнало, ако той си облечеше поне една риза.