Сюзън Джонсън: Френска целувка

— Доволен съм, че успя да ни вместиш в графика си.

Ники се учуди колко ли пъти на Джони Патрик бяха му отказвали нещо с тази позиция парите не са проблем. Но тя бе достатъчно тактична, за да не изрича на глас мислите си.

— Удоволствието е изцяло мое — промърмори тя и издърпа ръката си.

Той наистина е висок, помисли си, съвсем не на място, докато отстъпваше малко назад. И очевидно наистина богат. Ето ти една ситуация, от която винаги печелиш. С печалбата от тази дървена къщичка тя щеше да успее да изплати баланса по ипотеката на офиса си. Колко готино! Слава богу за това, че светът обича музиката, слава богу и за богатите музикални продуценти. Малкото бунгало от Green & Green, което използваше за офис, съвсем скоро щеше да бъде напълно нейно.

Ники се унесе в строенето на въздушни кули и Джорди трябваше да я сръга, за да я върне обратно на земята. Не че малкото момиченце не е свикнало възрастните да се отнасят в небесата, помисли си тя, вдигайки поглед и опитвайки се да разбере какво й е казал Джони.

— Какво ще кажеш за чаша шампанско, за да скрепим сделката?

Поканата му бе адски учтива, но той се усмихваше и вместо да обясни разсейването си, казвайки нещо маловажно, Ники реши да каже истината.

— Броях си парите.

— Достатъчно добра причина да се разсееш — усмихна се Джони. — Имаш ли време за една чаша? Ще вдигнем наздравица за новия ни проект. Джорди очаква с нетърпение своя Шърли Темпъл.

— Обожавам Шърли Темпъл, особено както ги приготвя Мария, с много череши. Хайде, седни. — Тя издърпа един стол. — Хайде!

Ники се поколеба — не защото бе толкова заета, че да не може да отдели време за чаша шампанско, но повече защото си мислеше, че ще е по-разумно да поддържа една професионална дистанция с божия дар за жените. Не очакваше той да започне да я сваля, но не искаше да се приближава прекалено много до мощното му силово поле. Особено след като през идващия месец щеше да прекарва много време покрай него; известна доза предпазливост би била разумна.

— Разбира се, защо не — чу се да изрича тя, сякаш разумът и логиката се бяха изпарили. — С удоволствие бих изпила чаша шампанско.

— Страхотно. Веднага се връщам. Джорди, кажи на Ники за онази песен, която написа за мен. Не че съм предубеден, но дъщеря ми има талант — усмихна се топло.

— А той трябва да разбира от тези неща — вмъкна Джорди, усмихвайки се до уши.

Той намигна на Ники.

— Когато Джорди излезе на върха на класациите, аз също ще мога да започна да си броя парите.

Сякаш си няма счетоводители, които постоянно вършат това, помисли си Ники, отмятайки на ум материалните му активи, които таблоидите разкриваха с такова огромно удоволствие: яхтата, различните къщи по света, бързите коли. Но заради доброто си възпитание премълча всичко това.

— Хайде, Джорди. Разкажи ми за песента си.

Когато Джони се отдалечи, бе принуден да си признае, че не бе планирал да я задържа и да предлага питиета. Всъщност той бе супер предпазлив, създавайки нови приятелства с жени поради хиляди основателни причини. Защо тогава го направи? Добър въпрос. Може би защото Лиза го вбеси повече от обичайното. Може би се нуждаеше от известно време с една нормална жена, която да му напомни, че не всички жени са себични и капризни като бившата му половинка.

Една от проповедите на Лиза днес бе за цената на чая в Китай. Буквално. Без майтап. Беше я обхванала нова мания и очевидно си мислеше, че той трябва да й намери някакъв рядък, бран на ръка чай от някаква проклета специална планина в Китай. Сякаш му пукаше, мамка му! Но независимо от това колко пъти й повтаряше, че той не й е някакво момче за поръчки, тя все още очакваше от него да се грижи за всяка нейна проклета дреболия. За щастие той си имаше хора, които можеха да се справят с подобни неща. Но, боже, няма ли да свърши тази постоянна тирада?

Сега, като си помисли за това, той вероятно се нуждаеше от едно питие след разговора си с Лиза и не му се искаше да пие сам. Може би наистина бе толкова просто.

Без съмнение.

Мъжки самоанализ или липсата му в най-чист вариант.

Преди Джони да се върне Джорди не само изпя песента си, но и обясни как е композирала музиката, а после и текста и то само за един час. Е, не беше някоя сложна песен, но въпреки това бе впечатляваща. Момичето бе само на девет. А Ники знаеше, защото попита още преди Джорди да е допяла песента.

Толкова за гените.

Ники не остана дълго за шампанското.