Сюзън Джонсън: Френска целувка

Да стискаме палци…

На следващата сутрин, когато Ники пристигна на място, графикът за предстоящите дни беше определен. Джони Патрик излезе да я посрещне (заедно с Джорди и Бетси в тази първа сутрин) и след кратък разговор за строителния план и няколко дружелюбни коментари към бригадата, той изчезна в студиото си.

Джорди не беше толкова затворена. Всъщност тя бе пълна противоположност на баща си, следваше Ники навсякъде и постоянно задаваше въпроси, а любопитството й за всяка подробност от строежа отиваше повече на възрастен отколкото на дете. В дните когато се оформяше някой труден проектен елемент или пък имаше въпроси, на които само Ники можеше да отговори, тя оставаше по-продължително време край дървената къщичка.

Пазеха мястото, копаейки възможно най-малко, за да запазят целостта на хълмчето и старите дървета. Самият проект бе органична идея от конзолни нива, подкрепяни от минимален брой големи греди и стоманени въжета, а деликатната структура имаше вид на птица, която ей сега ще полети. Конструкторската работа беше сложна, но именно в това бе красотата на проекта — експерименталното и прагматичното се сливаха в една единна цел.

Понякога, ако програмата й позволяваше, Ники обядваше заедно с Джорди. Готвенето на Мария определено беше допълнителен стимул.

Още по-рядко и Джони обядваше с тях.

Ники си мислеше, че това може да има нещо общо с навиваните на ръка тортили и херингата, маринована в лимон, която Мария приготвяше всеки вторник. Мария бе от Хавай, но някъде бе изучила изкуството на мексиканската кухня и очевидно Ники не бе единствената, която оценяваше майсторството й.

Дори винената сангрия 2 2 Сангрия — италианска напитка, в която се смесват вино и лимонада — Б.пр. , която сервираше, сякаш не беше от този свят и според Ники това можеше да се постигне доста трудно с една най-обикновена сангрия.

В тези редки случаи когато Джони се присъединяваше към тях Джорди обикновено говореше най-много. Баща й отговаряше ако го попитаха нещо, но общо взето бе резервиран. Но не по някакъв смущаващ начин, реши Ники, макар че това може би бе заради това, че тя бе свикнала с баща си и брат си, които обикновено оставяха другите да говорят. Но тъй като Джорди беше наоколо, изобщо не трябваше да се притесняват, че разговорът може да престане. Тя бе открито, контактно дете.

С напредването на строежа Ники и Джорди постигаха все по-непосредствено другарство. Тя и Джорди просто си паснаха и свикнаха да си правят чаено парти от време на време, просто за да си откраднат една почивка следобед. Ники събираше чаени сервизи, така че не беше проблем да угоди на едно дете. Тя се забавляваше точно колкото Джорди. Един ден Джони излезе от студиото си и намери Ники и дъщеря му да се смеят истерично на един виц за Гъбата Боб с квадратните гащи; после се присъедини към тях след поканата им. Скоро се превърна в обект за закачките им докато се опитваше да се справи с мъничките чаени чаши в големите си ръце. Дори изпи няколко напръстника чай, макар че не си падаше много по чая, само защото на Джорди й беше забавно.

— Мама пие разни неща от чаени чаши, но не винаги е чай — обяви шеговито Джорди. — Знам, че е нещо друго, защото на мен не ми дава от него.

Внезапно се възцари мълчание.

— Може би мама не знае колко обичаш чай — отбеляза бързо Джони. — Следващия път като си говоря с нея ще й кажа.

Джорди извъртя очи.

— Не съм бебе, татко.

— Знаеш ли, купих най-красивия чаен сервиз в Япония. Защо ли не го донеса следващия път? — предложи Ники, предприемайки една тактическа промяна в разговора. — Сервизът е направен в един манастир, който е на осемстотин години.

— Без майтап? Уха!

— Можем да се престорим, че разбираме малко от японската чаена церемония. — Ники се усмихна. — Тя е много сложна.

— Аз ще помогна — предложи Джони. — Имам приятел, който е майстор на това изкуство, така че съм присъствал на една-две церемонии. — Всъщност на сто-двеста. По едно време приятелят му Казуо беше направо маниак на тема чаени церемонии.

— Аз познавам ли го? — попита Джорди. — Идвал ли е тук?

— Аха. Сега живее в Япония. Познавах Казуо когато и двамата живеехме в Ел Ей — преди ти да се родиш.

— Може ли още утре да направим тази чаена церемония? — Джорди погледна от баща си към Ники. — Може ли? Звучи ми супер забавно!

Баща й винаги й отговаряше с да и днес не беше изключение.

— Аз съм съгласен, стига и Ники да е съгласна.