Сюзън Джонсън: Френска целувка

Преди де изпие и по-малко от половин чаша, Джони извади телефона от джоба си, макар че трябваше да е само на вибрация, защото той звънеше.

— Съжалявам, телефонът е моят офис; ще трябва да приема това обаждане. — Изправяйки се на крака, той се усмихна на Ники. — Утре в седем, нали?

— Ще бъда тук.

— Аз също — намеси се Джорди. — За всеки случай ще си навия часовника.

Докато Джони се отдалечаваше, Ники го чу да изрича:

— Другата седмица албумът ти ще стане платинен. — И беше поразена от небрежното поведение на този човек, който създаваше една след друга успешните кариери на различни музиканти в малката си звукозаписна компания. Отново говореше за докосване до златото. Но изглеждаше имунизиран от онзи синдром на обожествяване, от който страдаха толкова много известни личности. Той се занимаваше с дървената къщичка за дъщеря си, както би го правил всеки друг татко от предградията. Нямаше агенти или антураж, ако не се брои Мария. И възпитаваше дъщеря си да бъде непретенциозна като него.

— Може ли да ги задържа? — попита Джорди и потупа по плановете. — Ще се обадя на Бетси и ще я извикам да дойде. Тя може да остане при мен през нощта, така и двете ще сме тук като започнеш утре.

— Твои са. Задръж ги. — Изправяйки се на крака, Ники се усмихна. — Утре сутринта ще се видим рано-рано.

— Ще събудя и татко.

Ники можеше да каже, че не се нуждае от Джони Патрик, за да започне строежа, но може би дъщеря му се нуждаеше от него.

— Добре звучи.

— Ще те изпратя до колата ти. — Глътвайки набързо остатъка от своя Шърли Темпъл, Джорди изтича до Ники. — А ако Бетси е тук утре, ще ти изпеем нашия дует. — Тя заприпка до Ники. — Бетси е по-добра певица от мен. Нормално е — майка й е пяла в група. Така са се запознати с татко й, но сега, когато вече са женени, той не иска да вижда никой от старите й приятели, така казва Бетси. Нарича ги депресирани, майка й казва, че не са такива и после…

— Бетси също ли пише песни? — прекъсна я Ники, мислейки си, че родителите на Бетси вероятно предпочитат да не разпространяват домашните си неприятности по света.

— А-ха. Но тя свири много добре на пиано — почти толкова добре колкото мен. Но на пианото никой не е по-добър от татко. Той може да изсвири всичко. Може да прави и почти всичко друго.

И преди да стигнат до колата на Ники, Джорди беше изредила страховития списък с постиженията на баща си, включително способността му си стои на главата цели векове, векове.

Йога, помисли си Ники. Калифорнийски начин на живот. Това обясняваше стройното му, гъвкаво тяло и тази страхотна походка. За нещастие образите на тези наистина секси тантрически йога упражнения изскочиха в ума й когато си помисли за Джони Патрик и за йога. Което не беше нормално. От професионална гледна точка. Когато имаше да започва един строеж. Борейки се да прогони яркото си въображение, тя се фокусира сериозно върху монолога на Джорди, който някак си премина гладко към историята за това как Мария я е научила да плува.

— Тя е от Хавай, нали разбираш, и плува като луда. Аз постоянно ставам все по-добра, така казва тя. Догодина ще вземам и уроци в училище. Хей, ти си имаш от онези хибридни коли — възкликна тя когато влязоха в паркинга, павиран с варовик. — Казах на татко, че трябва да вземе една такава, но той обича да кара много бързо. Но и хибридите вървят бързо, нали?

Ники погледна към лъскавите черни спортни коли до нейната.

— Хибридите вероятно не вървят толкова бързо колкото колите на татко ти. — Нито пък струват еквивалента на брутния вътрешен продукт на някоя страна от Третия свят, помисли си тя, оглеждайки набързо една ниска състезателна кола.

— Но ти опазваш околната среда, това е сигурно.

— Надявам се, че това има значение. — Ники отвори вратата на колата си.

Джорди отстъпи назад и махна с ръка.

— До утре.

— Аз и бригадата пристигаме рано.

— Нямам търпение!

Ники се усмихна на момиченцето и се отпусна на седалката си.

— Аз също — подвикна тя и осъзна, че наистина е така, въпреки че реши да не се задълбочава в причините затова. Махна, затвори вратата и запали лимонено-зеления си хибрид.

Видя, че Джорди все още й маха докато се спускаше по серпентината към улицата отдолу. Ако всичките й клиенти бяха толкова красиви, помисли си тя, и бяха склонни да плащат бонуси… Джони Патрик щеше да види, че дъщеря му ще получи подаръка на своите мечти.

Изглежда този проект щеше да се радва на слънчево време, поне доколкото се виждаше отсега.