Ерик Лустбадер: Френска целувка (Книга 2)

Крис видя Сутан да тича по централния проход яз църквата „Света Богородица от Бенва“ и се впусна след нея. Беше дошъл за уговорената среща направо от дома на мосю Аспрей. Носеше арлекина със себе си, сгънат и поставен в прозрачна найлонова опаковка.

Видя я да свива наляво покрай главния олтар. Върху амвона проблясваше сребърният потир, с който нафората и виното се превръщаха в Христовите тяло и кръв. Отгоре празните балкони се надвесваха над страничните пейки. На лицето й беше изписан ужас. Какъв дявол беше срещнала тук, в Божия дом?

Тя изчезна през една врата от тъмен полиран дъб. Когато я последва, Крис се оказа в светилището, изградено от хладен камък. По-нататък, вляво, беше ризницата. Тежка драперия от червено кадифе покриваше стените. На едната от тях, лишена от всякаква друга украса, висеше старинен бронзов кръст. Имаше също статуя на Светата Троица и една дървена икона на Богородицата от Бенва, поставена в плитка каменна ниша.

След това мина покрай гоблен, изобразяващ мъките при слизането на Христос в ада, за да спаси първите пророци и патриарси на човечеството от вечното проклятие. Под него се намираше гола каменна пейка, излъскана от вековната употреба.

Не можеше да върви по-нататък и той се върна обратно през дългото преддверие, отделящо ризницата от главния корпус на църквата. От двете страни покрай стените имаше дъбови шкафове, които правеха прохода доста тесен. Тъмнината се разпръсваше единствено от факлите, запалени в своите поставки от ковано желязо.

Едва не се сблъска с двама свещеници в колосани бели одежди. В същия миг чу зад себе си звук, обърна се и видя Мабюс да се появява през вратата, водеща към църквата. Лицето му беше потъмняло, сякаш налято с кръв.

— Изчезвайте от тук — изкрещя той на свещениците.

Крис се пресегна, сграбчи дървената икона и я хвърли в лицето му. Свещениците, размахали ръце подобно на подплашени птици, се мъчеха да удържат Мабюс. С едно тръсване на раменете той отхвърли тромавите им усилия и се втурна напред по коридора.

Крис се затича към ризницата, но преди да стигне дотам, Мабюс го настигна и блъсна гърба му в каменната стена. Главата му се удари в една от железните поставки и по бузата му потече струйка кръв.

Опита се да отблъсне Мабюс с лакът, но ръката му незабавно бе прикована. Тогава се извъртя и заби юмрук под мишницата му както го бе научила Сутан. Това освободи лакътя му, но главата му продължаваше да е мъчително притисната към желязото.

Крис посегна нагоре, улови дръжката на факела и го измъкна от поставката. Тикна го в гърдите на Мабюс и се отскубна от хватката му, усети горещината и мириса на овъглен плат, изпълнил коридора. Виетнамецът залитна назад и заудря с ръце пламъците.

Крис се втурна в ризницата и захлопна зад себе си тежката дъбова врата. Нямаше ключ, само масивно желязно резе. Той го пусна, след което придърпа един здрав стол и подпря с него огромната дръжка на вратата. Огледа набързо помещението. Прозорци с оловни рамки, подредени чинно като монахини, пропускаха настъпващите нощни сенки. Свещите, горящи в сребърните канделабри, осветяваха високия таван, придавайки преувеличени размери на стаята.

Тук имаше още шкафове, една дълга маса за хранене върху кръстати подпори и дузина неудобни на вид столове с прави облегалки. Под един от прозорците стоеше сандък, обшит с щампована кожа. Одеждите, използвани за вечернята, висяха от дебели дървени закачалки заедно с няколко черни раса и една омачкана сто̀ла и напомняха за лишена от живот гора.

До шкафовете имаше малък молитвен подиум. Върху него бе коленичил дебел свещеник и навярно се молеше. Освен ако не гледаше Сутан, която, както едва сега забеляза Крис, стоеше притисната до стената, с гърди, запъхтени по-скоро от страх, отколкото от физическо усилие. Тя нададе кратък писък и свещеникът обърна глава. В следващия миг Сутан го позна.

— Крис…!

По вратата се заблъска, пантите й започнаха да треперят.

— Бързо! — Той грабна Сутан за ръката и побягна. През лабиринта от одежди, върху сандъка, през прозореца. Навън, в падащия мрак.

Фенерите вече бяха запалени и в зъберите на каменните стени трептяха петна от светлина. Пред очите му се простираше външният край на крепостта и той си представи колко непристъпен трябва да е изглеждал Турет на някогашните си нападатели.

Построени върху извития гранитен гръбнак на Алпите, стените се издигаха отвесно над стръмните канари. Двамата със Сутан сякаш се намираха в празно пространство, увиснали от невидим, губещ се в мъглявата далечина корниз.