Ерик Лустбадер: Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Буенос Айрес, Сан Франциско

Когато беше отегчена, Тори Нън неизменно се озоваваше в Буенос Айрес. Отчасти защото никога не беше работила там и съответно никой не я познаваше, отчасти защото само в този град, седнала под шарената сянка на якарандите 1 1 Тропическо дърво от рода на палмите, срещащо се предимно в Южна Америка. — Б.пр. , тя беше в състояние да забрави болката от загубата на Грег. Но този разхвърлян и сякаш недовършен Буенос Айрес я привличаше най-вече със странния начин, по който й помагаше да се самоопредели, да намери себе си…

Коренните жители бяха известни с прозвището „портеньос“ — пристанищни хамали, над тях властваха членовете на „алта сосиедад“ — букет от физически красиви хора с чувствителни души, които се гордееха и едновременно с това се срамуваха от факта, че са се родили южноамериканци… Подобно на изключени гимназисти, те се притесняваха както от себе си, така и от своето място в света… Вероятно по тази причина, вземайки самолета за Ню Йорк, те неизменно уточняваха, че заминават за Северна Америка…

Тори беше дълбоко заинтригувана от „портеньос“, от начина, по който тези хора прикриваха вътрешната си болка с културното наследство — така, както костенурките се затварят в корубата си. Съдържателите на „Кафе ла Биела“ и „Кафе дьо ла Пе“ бяха сред най-типичните представители на „портеньос“. От тях се излъчваше аромат на вносно плажно масло, използваха най-скъпите парфюми на „Калвин Клайн“ и „Жан Пату“, но под всичко това се долавяше характерната за този град миризма на пури и евтин марципан — неразделна част от букета на Буенос Айрес, сред който доминираше възгорчивият аромат на „мате“ — местния билков чай…

Такава беше тяхната история, описана от Хорхе Луис Боргес, така бяха живели техните деди… Сред ароматния дим на навитите тютюневи листа, достатъчно плътен да скрие настоящето и да ги върне в миналото… В годините след Втората световна война бащите на тези изтънчени „портеньос“ трупат огромни състояния от продажбата на говеждо месо в гладна Европа, но благоденствието не трае дълго. През петдесетте години кормилото на страната се поема от фамилията Перон, която с лека ръка пропилява всичко. Буенос Айрес потъва в хаос, с него и цяла Аржентина. Страната се разкъсва от жесток терор на десни и леви екстремисти, това води до установяването на военна диктатура.

Поредица от хунти си предават властта, терорът продължава в течение на десетилетия. Най-накрая управлението на страната се поема от цивилно правителство, главно поради натиск отвън. Светът научава за изстъпленията на военните режими и настоява за демократични реформи.

Но бедите на Аржентина не свършват. Страната е обхваната от хиперинфлация, която достига чудовищните стойности от 12 000 процента годишно. Това сваля поредица от цивилни правителства, народът е отчаян. Най-сетне, само преди няколко месеца, властта се поема от коалиция под ръководството на „Лас Динамикас“ — двете най-влиятелни жени в аржентинската политика. Тяхната партия се нарича Съюз на демократичния център, програмата й е прагматична и ясна: да се прекрати авторитарното управление, да се осъществят решителни реформи във всички сфери на стопанския живот, да се прекрати държавното регулиране на частния бизнес. Печелившият предизборен лозунг на СДЦ е кратък, но категоричен: „СВОБОДНАТА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА ЩЕ СЛОЖИ КРАЙ НА ХИПЕРИНФЛАЦИЯТА.“ Първата практическа стъпка за изпълнението на поставената цел е обвързването на националната валута с щатския долар. Ефектът е бърз, инфлацията веднага е поставена под контрол…

„Портеньос“ не само оцеляват сред бурното и често кърваво развитие на събитията от съвременната история, част от тях дори забогатяват. Това до голяма степен се дължи на поверието, че аржентинското сърце винаги е намирало утеха в мита и фантазията, особено в тежки времена…

Но митовете често се оказват илюзия, зад блестящата им обвивка няма нищо… „Портеньос“ добре знаят това и имат сили да го преодолеят…

Тори беше наясно с тези настроения, може би защото отлично познаваше „портеньос“, по-добре дори от тях самите… Именно по тази причина се чувстваше удобно в този град, разхождаше се по широките му булеварди, приличаше се на слънце по километричните му плажове, заобиколена от бронзови тела, вдъхваше с пълни гърди примирението и чувството за провал, което се излъчваше от тези стилни и горди хора.