Сюзън Джонсън: Френска целувка

— Ще имам ли телевизор? — обади се Джорди.

Слава богу за егоцентризма на децата.

— Да, разбира се.

— Колко голям?

— Какъвто искаш, макар че предлагам нещо скромно. Стаите не са чак толкова големи.

— Значи е чудесно. Бетси така ще завижда. Но пък тя е най-добрата ми приятелка и наистина ще я хареса. Хей, тате! — Джорди дръпна ръката на баща си. — Харесва ли ти?

— Абсолютно. — Този път усмивката на Джони беше по-истинска.

Може би се е отървал от странното си настроение реши Ники, макар да се надяваше, че той няма да е толкова отнесен, поне не редовно. Слуховете в таблоидите за употреба на наркотици винаги сочеха към бившата му, но човек никога не знае.

— Струва ми се, че Джорди вече е на борда — заяви той с напълно делови тон, както на първата им среща. — Искам да ви благодаря за експедитивността. Джорди ме измъчва безмилостно, така че оценявам бързата ви работа. Нека да огледам по-внимателно това, което сте направила — допълни той, навеждайки се над масата и оглеждайки сеченията. — Прекрасно — промърмори миг по-късно. — Страхотно. Проектът е необикновен. — Прелисти още една страница и я погледна набързо. — Никъде другаде няма да има такива — усмихна се после и се изправи. — Скъпа, благодари ли на Никол?

— Ники, моля ви.

— Нека да е Ники. Какво каза? — настоя той, поглеждайки към дъщеря си.

— Благодаря ти, Ники. При-каз-на е — обяви Джорди. — По-приказна от всичко на света.

— Съгласен съм. — Джони присви вежди. — Е, кога можете да започнете?

— Не искате ли да видите останалата част от плановете? — Ники потупа с пръсти по дебелия куп листи.

— Видях каквото ми трябваше. А ти, Джорди?

— Един рожден ден в собствената ми къщичка сред клоните ще бъде нещо стррррааахотно!

Усмивката на Джони се прехвърли от дъщеря му към Ники.

— Бих казал, че ние сме готови ако и вас ви устройва.

— Знаех, че бързате, така че ще ви включа в програмата когато кажете.

— Вчера, ако познавам добре дъщеря си. — Погледът му беше весел.

— Какво ще кажете за утре сутринта. Така — ако имаме късмет и ако не се натъкнем на някакви пречки, ще завършим този проект навреме.

— Не се безпокойте. Аз ще се погрижа за всички пречки.

Говореше с такава увереност, че тя почти повярва, че е способен да изпълни такава непосилна задача.

— Понякога излизат някои неща. Неизбежни неща — предупреди го тя. — Материалите не идват навреме, нещо, което си поръчал, е излязло от производство и са забравили да ти кажат, дори времето може да се окаже проблем, макар че в този сезон времето вероятно няма да ни подведе.

— Каквито и кризи да възникнат, считайте ги за решени.

Уха. Без съмнение беше много властен — май че трябваше да носи бойна униформа или генералски лампази вместо шорти и тениска.

— Ще доведа бригадата утре сутринта. Започваме рано. Това ще бъде ли проблем?

— Аз винаги ставам рано — обясни Джорди. — Нали, татко?

Той се усмихна.

— О, да.

— Ти също ще трябва да станеш рано — подразни го Джорди.

— Можем да се справим и без наблюдение — намеси се бързо Ники, тъй като не беше сигурна дали знаменитите музикални продуценти искат да ги будят рано. — Наистина, освен ако не се сблъскаме с някоя ситуация, която ще изисква промяна на реда която вие ще трябва да одобрите. Иначе не се притеснявайте за нас.

— Не спя много често в офиса си. Понякога работя до късно в студиото и когато нещата са наред, се възползвам от това. — Той сви рамене. — Но това става рядко и можем да приемем, че ще съм на разположение ако ви потрябвам.

— Ще ни потрябвате. — А сега, ако наистина не полагаше огромни усилия да не обръща внимание на факта, че той е висок, мургав и красив — да не говорим колко секси беше — това аз съм на разположение можеше да е супер съблазнително.

— Аз винаги съм на разположение — обяви Джорди. — Особено през лятото.

— Добре звучи — кимна Ники, слизайки отново на земята. — Започваме в седем. С такава бърза работа ще наминавам да наглеждам как вървят нещата по-често от обикновено, но ще се опитам да не ви се пречкам.

— Няма да ми се пречкаш! — възкликна Джорди с обичайния й ентусиазъм.

— Най-добре гледай ти да не се пречкаш на Ники — посъветва я баща й. — Но сериозно, ако се нуждаеш от нещо — допълни веднага, обръщайки се към Ники — и не можеш да ме намериш, говори с Мария. Тя ще знае къде съм.

— Очаквам проекта с такова нетърпение — възкликна Ники и протегна ръка.

Джони пое ръката й с твърдо ръкостискане.