Сюзън Джонсън - Френска целувка

Очевидно и двамата не използваха думичката не.

— Дори и малката къщичка изисква време за построяването й — предупреди ги Ники. И дума не можеше да става за един месец.

— Ще наема хора, колкото поискате — и работници, които да ви доставят всичко. Нуждаете ли се от шофьор, от допълнителни чертожници? Някой, който да приготвя храната за екипа?

Не само че се намираше във Версай, но очевидно манталитетът на Краля Слънце, който не търпеше никакво несъгласие, бе дошъл в слънчева Калифорния заедно със строителните материали. Да не говорим за това, че Джорди ги наблюдаваше напрегнато като зрител на тенис мач.

— Кажете да — настоя нежно Джони, а погледът му вече не беше хладен, а сърдечен и изкусителен. — И назовете цената си.

— Моооля! — проплака Джорди.

Дали заради сексапила на Джони Патрик или заради молбата на дъщеря му, дали се съблазни от невероятно приятния му вид или от неограничената му оферта за парите, но Ники се чу да казва:

— Добре, ще опитам.

— Да-а-а-а! — възкликна Джорди и се усмихна широко.

— Благодаря — кимна Джони. — Наистина оценявам това.

Усмивката му като че ли засегна някакъв център на удоволствието, за чието съществуване тя не знаеше — някъде в най-дълбоките гънки на душата й. За щастие по-рационалните й сетива надделяха секунда по-късно и й напомниха, че е тук, за да построи къща и да изкара пари — а не за нещо друго.

— Тогава ще огледам мястото и ще се захващам за плана — предложи тя, нарочно с неутрален тон, за да компенсира моментното отклонение в преценката си. — Но проектът съвсем няма да бъде завършен.

— Добре. Нас това ни устройва, нали, скъпа? — съгласи се Джони, усмихвайки се на дъщеря си.

— Всякаква дървена къщичка ще е направо съвършена! — обяви Джорди.

Джони кимна.

— Абсолютно. Ще огледаме мястото. После ни се обадете когато плановете са готови и ще си уговорим среща.

— Трябва и един стол, който да е достатъчно голям за теб, тате. — Джорди погледна към Ники. — За да гледаме мачове заедно. Става ли?

— Ще осигуря достатъчно място.

И изведнъж в пролетния въздух прозвучаха няколко акорда от Вертиго на U–2.

Джони извади безжичен телефон от джоба на шортите си, погледна към дисплея, намръщи се и блъсна стола си назад.

— Трябва да се обадя — обяви той и пусна Джорди от скута си. — Мислехме, че дървената къщичка ще стои добре в края на терасата. Ей там — той махна към фасадата с изглед към брега. — Имате ли нещо против да огледате сама? Джорди, мама е. Изтичай в къщата и вдигни някой от другите телефони.

Той се обърна и се отдалечи преди Ники да успее да отговори, но не и преди да го чуе как пита с вбесен тон.

— Къде си, по дяволите? Още вчера трябваше да дойдеш и да се видиш с Джорди. Тя тича към телефона, така че измисли някаква проклета история. Не искам да й объркваш главата.

Дооообре. Неприятности в рая, реши Ники и се изправи на крака. Не че таблоидите вече не бяха сервирали поне десет пъти онова, което всички любопитни искаха да научат — за наркоманията на Лиза Джордан, за трите й престоя в клиника, слуховете за извънбрачните връзки на Джони, последния скандал на влюбената двойка в Париж и детайлите от споразумението за развода, при което се предполагаше, че Лиза се е опитала да отхвърли предбрачния договор, за който твърдеше, че е подписала някъде в Бали и настояваше, че не е валиден.

Така човек може да оцени скуката на нормалния живот, в който работиш от девет до пет привидно… и възприемаш почивката като шофиране по крайбрежната магистрала или като ароматно мартини в някой нов нощен клуб. Без папараци, без предбрачни договори, без клиники — освен ако някой ден не я приберяха заради злоупотреба с шоколад.

От друга страна, хората като Джони Патрик имаха достатъчно пари, за да й предложат открит договор за построяване на дървена къщичка за дъщерите им. Така че вместо да съди прибързано живота на хората, тя можеше да се радва на онова, което имаше, да си държи очите и устата затворени, да не обръща внимание на скандалите между знаменитостите, минали и настоящи, да огледа мястото за къщичката и да проектира за Джорди Патрик най-добрата проклета къща сред клоните на дървото.

Докато слизаше по стръмната алея, натискайки след известно време постоянно спирачките, тя вече планираше къщата в главата си. И си мислеше какъв късмет извади, че си изкарва хляба с онова, което толкова й харесва.

Можеше да благодари на Тео, че я довлече тук когато всичко бе готово да отвори ателие в Минеаполис. Макар че не се канеше да му прости заради това, че омете банковата им сметка и продаде всичките им мебели, за да финансира пътуването си до Тайланд.