Сюзън Джонсън - Сребърен пламък

Хелена, Монтана януари 1889

Валери Стюарт го съзря в момента, в който той влизаше в музикалния салон, при което на лицето й се изписа огромна изненада.

Трей Брадок-Блек — на следобеден концерт на пиано!?

Това беше безпрецедентен случай.

Изненадата на Валери подобно на верижна реакция обзе и останалите присъстващи в салона, при което Ерик Сати, новото откритие на Ема Пийбоди, мигновено изгуби вниманието на слушателите си.

Най-преследваният и желан ерген в Монтана стоеше до вратата, облегнат на стената, с небрежно скръстени отпред ръце, със загадъчна усмивка на лицето, издаваща чувство на благодарност. Трей знаеше добре какво е да си известен — дали заради скандалната му репутация, дали заради изключителната му красота на мелез, или пък поради невероятното богатство на семейството му, Трей винаги бе старателно оглеждан и изучаван.

Той кимна последователно на всички присъстващи, при което дългата му черна коса се спусна пред очите му. Изведнъж всички се досетиха защо всъщност присъстват в салона и бързо обърнаха погледите си към младия брадат мъж с пенсне, който изпълняваше своите най-нови композиции на огромното пиано на Ема Пийбоди. През следващите двадесет минути вече никой не поглеждаше към сина на Хейзард Блек, макар че повечето мозъци усилено разсъждаваха над въпроса коя ли е дамата, успяла да измами Трей да дойде на концерта. Никой не се съмняваше, че идването му във всички случаи се дължеше на жена.

Музикалният салон на Ема представляваше огромно помещение с боядисани в гълъбово стени, декорирани със златен кант. Паркетът бе със специална изработка на орнаменти — дело на италиански майстори, известни като прочутите реставратори на Царския дворец в Царское село. Елегантни за сервиране маси в светлорозови щампи бяха красиво разположени между плетените виенски столове, около които имаше и миниатюрни кръгли масички, така че за нито един от гостите не представляваше никаква трудност да си вземе чаша шампанско или сладкиш, когато пожелаеше.

Сред многообразието от гости няколко известни модерни млади дами, облечени красиво, по вкуса на майките си и с парите на бащите си, с отегчение и апатия демонстрираха дългите си, богато надиплени, разкошни рокли. Бонетата им, набрани и декорирани по най-различен начин, наподобяваха цяла цветна градина. Мелодичната прелест на творбите на младия пианист Сати изпълваше пространството на луксозния салон. Трей отправи поглед, в който се четеше уважението му към присъстващите политици, бизнесмени и банкери, поспря очи на възрастните дами и вдовици и с любопитство и интерес се вгледа в няколко от младите и красиви дами. Но кого всъщност бе дошъл да види?

Младите госпожици, като в предварително репетиран синхрон, наблюдаваха уж прикрито младия мургав мъж, опрял рамене на стената.

Когато най-после Сати приключи и учтивото ръкопляскане заглъхна, любопитните погледи се насочиха към Трей в очакване да се разкрие най-после виновницата за неговото появяване при Ема.

Само след миг Валери Стюарт, елегантна млада лейди, облечена в червено кадифе със стилно боне от коприна, се изправи и се приближи към Трей.

В целия салон се долови всеобщо шушукане, а част от младите дами дори измърмориха.

Валери, както винаги, застана максимално близко до Трей. Той бе убеден, че Валери постъпва така, за да може всеки спокойно да разгледа красивите й гърди.

— Добър ден, скъпи, изглеждаш… — тя поспря и огледа високата мускулеста фигура на Трей, чиито достойнства се подчертаваха от изящния костюм, ушит от Севил Роу — …добре. — В гласа й прозвуча страстно желание и опит да го изкуси.

На Трей му се искаше да й каже: „Валери, скъпа, не можеш да ме изядеш жив пред гостите на Ема“, но му се стори твърде нагло и невъзпитано, поради което той само се усмихна и учтиво отбеляза:

— Благодаря ти, ти също си, както винаги красива, Валери.

Тъмната й коса и бялата й кожа изпъкваха на фона на червеното кадифе.

— Допаднаха ли ти композициите на Ерик? — добави Трей.

Валери махна небрежно с ръка и изсумтя в отговор.

— Всичките звучат по един и същ начин, не мислиш ли?

Валери разбираше от изкуство дотолкова, че основната й цел беше да бъде забелязана на музикалните концерти и приемите, както и да успее да демонстрира познанията си за бижутата.

Светлите очи на Трей мигом се разшириха в отговор на безцеремонното изявление на Валери. Поразен от глупостта й, Трей реши, че може да я възприеме и като безочлива неучтивост, в резултат на което той измърмори сдържано: