Сюзън Джонсън - Сребърен пламък

В отговор Трей запита братовчедите си:

— Да не би да изгаряте от желание да правите компания на сладките госпожички, като танцувате цяла нощ с тях на партито у дома? Само отговаряйте честно, а не както ви повелява дългът!

При вида на Трей, озарен от насмешливо-лукава усмивка, двамата му братовчеди също се усмихнаха. Е, нищо че не бе честно спрямо младите дами, които престорено свенливо се изчервяваха при всеки по-смел коментар или пък се кикотеха глупаво, когато не можеха да се изчервят.

— Само че ти ще ни извиняваш утре пред всички — заяви Блу.

— Няма проблеми. Мама знае колко безчувствена може да бъде Арабела, а и ако баща ми и Рос Макгинис не бяха бизнес партньори — Трей потръпна конвулсивно, — за нищо на света нямаше да ми се налага да издържам стоически на глуповатото преследване и натрапване на Арабела.

— А аз си мислех, че си падаш по сладникавите пищни блондинки.

— Е, падам си, но предпочитам да имат и малко мозък в главата.

— И откога имаш такива изисквания? — попитаха в един глас двамата братовчеди.

Трей леко повдигна тъмните си вежди. Той знаеше каква репутация си е спечелил и реакцията на братовчедите му не го учуди. Той действително харесваше жените и се възползваше от тях, за да получи най-голямото удоволствие в този живот. А и това, че се интересува колко е умна една жена, далеч не бе самата истина.

— Прави сте. Е, хайде най-после да сменим темата.

— Носят се слухове, че Арабела спи със съдията Ренкуист.

Трей се подсмихна. Какво пък, нали и той бе спал с нея? И се бе уверил, че тя притежава сладострастната енергия на блондинка, способна да задоволи цяла армейска част. Дано да се е отказала от намерението си да се жени за него. И без това вече бе изчерпал цялото си въображение да измисля учтиви откази.

— Днес е вторник, а навън започва някаква ужасна снежна виелица — подметна Трей, опитвайки се да измести темата за Арабела. — И защо всъщност сме се захванали да обсъждаме някакви си възрастни богаташи?

— Чувам, че ще се продават две китайки тази вечер — спомена Блу.

— Аха, ето защо тази вечер при Лили е пълно с хора, едва ли всички са заради противното време — заключи Трей, оглеждайки залата със светлите си очи.

— Присъствал ли си някога на такъв търг?

— Не, а ти?

— Аз също.

— Ще наддаваш ли, Трей, миличък? — запита закачливо закръглената брюнетка, сгушена в него.

— За Бога, не — отсече Трей, вдигна водната чаша от шлифован кристал и отпи последната глътка.

— Не предполагах, че ти допада жълта плът — добави с гърлен глас тъмнооката жена.

Трей се разсмя и погледна жената, която така фамилиарно го бе хванала под лакътя. От ясните му очи бликаше развеселеност. Оставяйки чашата си настрана, той махна с ръка за нова бутилка, а после добави с полуусмивка:

— Фло, сбъркала си адреса, ако говориш точно на мен за друг цвят на кожата.

Трей Брадок-Блек се гордееше, че е потомък на племето абсароки. На онези, които с презрение гледаха на хората с малко по-тъмен или различен цвят на кожата, той с удоволствие и гордост напомняше кой е и откъде произхожда. „Аз съм син на Хейзард Блек, казваше той, някога притежавахме Монтана“. Някои хора въпреки раздразнението си бяха склонни да мислят, че абсароките все още владеят Монтана. Златото, което баща му притежаваше от първата си мина; новооткритите залежи на мед, достатъчни да обезпечат двадесет човешки живота; богатството на майка му; властта на Хейзард; личната армия на абсароките — всичко това, което Трей наричаше с една-единствена дума — „семейство“ — допринасяше за самочувствието и арогантността му пред белите мъже на неговата възраст, които след четири години обучение в университетите на Изтока се завръщаха и правеха опити да постигнат нещо, което приличаше на игрички в сравнение с империята, която един ден щеше да принадлежи изцяло на Трей.

Тримата млади мъже бяха отседнали в най-изискания в цяла Хелена публичен дом, собственост на известната Лили, и пиеха поредната си бутилка, след като добре се бяха намръзнали навън. Още с пристигането им Трей бе повикал Лили с молба да им донесе бренди, за да сгреят кръвта си. Навън не можеше да оцелее нито човек, нито животно. Двамата братовчеди се разсъблякоха, докато Трей разменяше по няколко думи със закръглените блондинки в луксозния игрален салон. Блу и Фокс продължиха да държат пушките ниско до краката си, а очите им шареха любопитно из залата.

Тримата пиеха вече втора бутилка от скъпия френски коняк, докато сивият мразовит следобед преваляше и бавно преминаваше в зимен здрач. Преди да се стъмни, до тях вече се бяха настанили три от момичетата на Лили. С настъпването на нощта салонът се изпълни с хора, чиито разговори се смесиха с тихата, ненатрапчива музика, която се разнасяше откъм пианото. Въздухът се изпълни с дима на скъпи пури и аромата на изискани одеколони.