Сюзън Джонсън: Сребърен пламък

Заведението на Лили беше от онези, които наистина доставяха удоволствие и развлечение на богатите мъже — уютно, скъпо и красиво обзаведено с автентична мебел в стил „Рококо“. В ъглите бяха разположени големи саксии с парникови рози и макар всичко да не беше толкова изискано, както в „Малкия Трианон“ на мадам Помпадур, то поне максимално се доближаваше до него, особено като се имаше предвид, че се намираше в обрулените от вятъра прерии на Монтана.

С току-що напълнена чаша, Трей се беше настанил удобно и оглеждаше със задоволство ароматизираната разкрасена зала, отпуснат в канапето с бродирана покривка, подобно на някой разглезен принц. Макар и мелез, той бе наследил величествената, класическа красота на дедите си по бащина линия — прав и съвършено пропорционален нос; телосложение, което бе в състояние да вдъхнови всеки скулптор; гъсти тъмни вежди, надвиснали над дълбокия поглед; неспокойни очи, на чиято сребърна сияйност не можеше да се устои; мъжествена осанка с подчертани широки рамене, които бяха отличителна черта на абсароките. Въпреки привидната отпуснатост, първичната му сила и очарователност неминуемо правеха впечатление.

Трей бе като украшение за обществото, в което се движеше, и младите дами намираха компанията му за завидна награда от момента, в който бе навлязъл в юношеската си възраст. Трей се държеше доста дръзко и неразумно. Подвизаваше се в твърде много спални, стараейки се да не дразни бдителните бащи на младите, току-що навлизащи в обществото момичета, но същевременно измъчваше крехките създания, събуждайки у тях неосъществими мечти и желания с неустоимия си чар и мъжественост. На неговата първичност не устояваха и майките на младите госпожици, като всички те единодушно го считаха за извънредно подходяща партия. Милионерите винаги са си били желани за зетьове.

Трей обаче предпочиташе тихия „пристан“ на Лили вместо да прахосва времето си във флиртове с младите госпожички; допадаше му откритото, сърдечно приятелство на Лили, а освен това от време на време не се отказваше и от услугите на някое от нейните момичета. Мургавата му кожа, дръзкият чар, невероятните умения и търпеливост в леглото, всичко това му бе спечелило симпатиите и привързаността на всички в „Малкият Трианон“ на прерията.

— По дяволите, Лили — изруга внезапно един възрастен мъж, облечен безупречно. В злостната му забележка се усещаше надигащо се възмущение от собственицата на дома. — Ти каза, че в седем започва търгът и да ме прости Господ, ако вече не е станало седем и половина.

— Успокой се, Джес — отвърна му кротко Лили.

Обиците й отразяваха по невероятен начин светлината, излъчвана от оцветената лампа. Тя прокара ръка по стегнатата си талия, за да подчертае елегантната си скъпа рокля и добави:

— Чу ще закъснее малко,… но всеки момент ще се появи. А освен това, скъпи ми Джес, нали това е само едно забавление, което организирам за милите си гости. Нямам лично участие или пристрастие към цялата процедура, нито пък мога да контролирам самия Чу.

Продажбата на китайски момичета бе по-разпространено на Китайската алея, отколкото тук, при Лили, където това се случваше рядко, и то само при положение, че клиентите настояваха упорито. На Китайската алея това явление се наблюдаваше доста отдавна и произтичаше от многовековните традиции, които не само продължаваха, но и улесняваха личната изгода при сполучливото пробутване на нежеланите дъщери.

Трей бе чувал за търговете, но никога не беше виждал подобно нещо. Самата мисъл за придобиване на човешко същество срещу определена сума пари му бе крайно непонятна.

Тази вечер той за пръв път в живота си щеше да присъства на такова зрелище.

Десетина минути по-късно облицованата с ламперия двойна врата се разтвори, при което Трей обърна глава от любопитство, за да погледне двете млади жени от ориенталски тип, които влязоха в залата. И двете бяха дребни и крехки, облечени в яркооцветени копринени якета с подплата и черни копринени панталони. Погледите им, свенливо наведени надолу към пода, напомняха за вродената робска психика и страхопочитание към прадедите.

Наддаването започна веднага и бързо набра скорост. Всички присъстващи се разгорещиха.

Трей усети как стомахът му се присви, въпреки че алкохолното опиянение леко смекчаваше бруталната действителност, която се разкриваше пред очите му. Той разтърси рамене, за да отхвърли краткотрайното неприятно усещане и си помисли, че животът в разкошното ранчо на Джес Алвин или в огромния представителен дом на Стюарт Лангли може би са за предпочитане пред Китайската алея.