Джуд Деверо - Сърце от пламък

Филаделфия, Пенсилвания Април 1892 г.

— Браво! — извикаха единадесет гърла срещу Блеър Чандлър, когато тя влезе в столовата в дома на вуйчо си Хенри. Блеър беше красива млада жена с тъмнокестеняви коси, които хвърляха червеникави отблясъци, доста раздалечени синьо-зелени очи, прав аристократичен нос и малка, съвършено оформена уста. Блеър спря за момент в рамката на вратата, опитвайки се да преглътне напиращите радостни сълзи, и се вгледа в хората, които й бяха устроили това изненадващо посрещане. Там бяха леля й и вуйчо й, а до тях беше застанал Алън, който я гледаше с любов, в полукръг зад тях се бяха наредили колегите й от следването — една жена и седмина мъже. Като забеляза сияещите им лица и отрупаната с подаръци маса, Блеър веднага забрави изминалите години на усилено учене и мъките, с които беше извоювала академичната титла доктор по медицина.

Лельо Фло, гъвкава като младо момиче, изтича към нея.

— Не стой така слисана на вратата, мила! Хайде, вече умираме от любопитство да видим подаръците!

— Първо този! — провикна се вуйчо Хенри и й подаде един огромен пакет.

Блеър предполагаше какво съдържа картонът, но не се осмеляваше да се надява. Бързо развърза шнуровете и разви подаръка.

Когато видя кожената чанта с блестящите лекарски инструменти, краката й се подкосиха и тя приседна на един стол. Загубила ума и дума от радост, тя безмълвно галеше месинговата плочка над ключалката, на която беше гравирано името й с новата титла: „Доктор Б. Чандлър“.

Тъй като Блеър беше толкова развълнувана, че не намираше думи да отговори, Алън весело прекъсна мълчанието:

— Това ли е жената, която сложи развалени яйца в шкафа на наставника ни по хирургия? Това ли е жената, която успя да наложи волята си в управителния съвет на градските болници? — Той се приведе и пошепна в ухото й: — Това ли е жената, която беше отличничка на курса — първата жена, назначена като стажант в клиниката „Свети Йосиф“?

Мина доста време, преди Блеър да реагира.

— Аз? — пошушна тя и вдигна очи към него с недоверчиво отворена уста.

— Кандидатурата ти е приета — намеси се леля Фло и усмихнато кимна с глава. — През юли започваш работа. Веднага щом се върнеш след сватбата на сестра си.

Блеър местеше очи от единия към другия. Тя наистина много искаше да получи това място и дори си взе домашен учител да я подготви за приемния изпит, но бяха й дали да разбере, че тази градска болница за разлика от женските клиники няма намерение да назначава лекари-жени. Тя се обърна към вуйчо си Хенри:

— На теб трябва да благодаря, нали?

Хенри гордо изпъчи гърди и отговори:

— Само се бях обзаложил, че с удоволствие ще отхвърлят кандидатурата ти, ако не издържиш изпита с най-високата досега оценка. Прибавих дори, че ако не получиш мястото, ти въобще няма да се занимаваш с професията си, а ще станеш домакиня и ще се грижиш за Алън. Мисля, че те просто не можаха да устоят на изключителния шанс да върнат в правия път една жена, която е следвала медицина.

За момент лицето на Блеър побледня. Тя въобще не беше разбрала, че от онзи коварен тридневен изпит е зависело толкова много.

— Ти успя! — засмя се Алън. — Макар че изглеждам малко смешен в собствените си очи в ролята на утешителна печалба. — Той сложи ръка на рамото на Блеър. — Най-сърдечно те поздравявам за успеха, мила моя. Знам какво означава за теб тази работа.

Леля Фло й подаде писмото, което потвърждаваше, че Блеър Чандлър е приета като стажант-лекар в болницата „Свети Йосиф“. Младата жена притисна хартията до гърдите си и изгледа хората, които я бяха наобиколили. Животът е пред мен и аз го виждам ясно, помисли си тя, и той ще бъде красив и смислен. Ще имам семейство и добри приятели. Мога да продължа образованието си в една от най-добрите болници на Съединените щати. Имам Алън, мъжа, когото обичам.

Тя потърка страната си в ръката на Алън и продължи да разглежда блестящите медицински инструменти. Щеше да осъществи детската си мечта да стане лекар-специалист и да се омъжи за този добър, достоен за любов човек.

Преди да встъпи в новата си длъжност, трябваше да се върне в Чандлър, щата Колорадо, и да присъства на сватбата на сестра си, с която бяха близначки. След толкова дълга раздяла Блеър очакваше с нетърпение предстоящата среща и се радваше на възможността да празнува със сестра си щастието, че и двете бяха получили мъжете, които бяха желали, и животът им се развиваше така, както се бяха надявали.