Джуд Деверо: Сърце от пламък

— Но шерифът…

— Момент! — Блеър изсипа йод в раната и младият мъж прималя от болка. Когато се отпусна назад в стола си, тя продължи: — Най-добре ми разкажете какво се случи.

Двама мъже нахлуха в канцеларията и опряха револвер в слепоочието ми.

С крайчеца на окото си Блеър забеляза нещо бяло да се спуска в камината.

— Обърнете се малко към светлината… Така. Какво стана после?

— Стоях като вцепенен. Дребният отиде до сейфа, отвори го и измъкна ковчежето. Нямам представа какво съдържа то. Тогава ме удариха с все сила по главата и се събудих едва когато дойдохте вие. Трябва да повикам шерифа!

— Но това не е цялата история. Сигурно сте се съпротивлявали.

— Не. Но сега трябва…

— Тед, моля ви! Легнете за минута на земята. Загубили сте много кръв. Да, така е добре. Полежете зад шкафа, а аз ще почистя инструментите си.

Блеър изтича до камината, издърпа въжето и клупа и ги натъпка в лекарската си чанта.

— Добре, станете сега. Най-лошото остана зад вас. Ще ви предложа нещо. Станете, вземете револвера си и елате с мен. Ще ви отведа право при шерифа.

Тед се измъкна иззад шкафа, държейки се с ръка за главата, и невярващо се взря в пепелта на камината.

— Но то е тук!

— Кое?

— Ковчежето, което откраднаха. Ето го там! Откога е тук?

— Беше си там, когато влязох. Нима искате да кажете, че крадците не са го взели със себе си? Божичко, Тед, нали казахте, че енергично сте се съпротивлявали. Вие сте успели да им попречите, нали?

— Аз… Не знам… Мислех си…

— Но ето го доказателството. Вие сте спасили сандъчето, Тед. Вие сте герой.

— Аз… Може би да. — Той изпъчи гърди. — Защо не всъщност?

Блеър прибра ковчежето в сейфа, заключи вратата, помогна на Тед да седне на един стол и хукна навън. Лий я очакваше край кабриолета. Имаше само една миля до следващия телефон, а той предполагаше, че шерифът очаква обаждането му в кабинета си.

Лий благодари на кръчмаря, който му позволи да телефонира, и скоро излезе навън. Блеър нетърпеливо го очакваше в кабриолета и го посрещна с вик:

— Нима всичко свърши?

— Шерифът каза, че Льо Голт, придружен от някакъв слабичък мъж — най-вероятно Франсоаз, — се е качил във влака за Денвър само преди час. Не мисля, че скоро ще ги видим отново по нашите места.

— А ти през цялото време си вкарвал нелегално профсъюзните агитатори — промърмори Блеър. — Знаеш ли, Лий, аз също размишлявах как бихме могли да помогнем на миньорите да осъзнаят положението си. Двамата с теб ще…

— Само през трупа ми! — изпухтя той и дръпна юздите от ръката й.

— А какво ще правя аз? Ще си седя в къщи и ще кърпя проклетите ти чорапи?

— Та ти съвсем не ги кърпиш лошо. Освен това на всяка цена трябва да знам къде си и какво правиш.

— Тогава знайте едно, господин докторе: ако мислите, че ще водя живот на домакиня и съпруга, жестоко се лъжете. В събота веднага след закуска отивам в моята клиника да се грижа за моите пациенти!

— Чак в събота? Защо не днес? Защо да не те сваля пред болницата?

— Защото възнамерявам да прекарам целия ден в леглото с мъжа си. Имам да наваксвам толкова много.

Лий учудено я изгледа, после се ухили и подвикна на коня си:

— Хайде, дий! Училището свърши, учителката иска да си поиграе!

Така започна пътуването към щастието.

© 1985 Джуд Деверо

Jude Deveraux

Twin of Fire, 1985

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Издание:

Джуд Деверо. Сърце от пламък

ИК „Ирис“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13565]

Последна редакция: 2010-06-20 10:30:20