Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Ще създадем код. Четох, че такъв код е бил използван в американската освободителна война. Състои се от редици букви и цифри, които са взети от определена книга и определена страница. Всяка цифра обозначава определена буква и трябва просто да се преведат цифрите, за да се превърнат в нормален текст. Във всяка къща има поне библия, нали?

Нина се изправи и развълнувано запляска с ръце.

— На първата страница ще публикуваме някой псалм и тогава… Но как ще маскираме цифрите? Директорите ще заподозрат нещо, като видят цели редици числа в женско списание. Нали ние, жените, нищичко не разбираме от математика…

Блеър се усмихна като котка, която тайно е нападнала сметаната.

— Плетка! — отговори тя. — Във всяко списание ще има модели на плетки и бродерии, а те се състоят само от цифри. От време на време ще вмъкваме по някой текст. „Тук започва левият ръкав“ — или нещо подобно. Всичко останало ще бъде код и ще съобщава на миньорите за действията на профсъюзите.

Нина отметна глава назад и затвори за миг очи.

— Но това е великолепно, Блеър. А което е още по-важно, смятам, че ще го осъществим. Тъй като ти си по цял ден в клиниката, аз ще отида в библиотеката, ще проуча този код и…

— Няколко дни няма да ходя на работа — прекъсна я мрачно Блеър.

— Но вчера ми казаха, че имаш толкова много пациенти и че пред вратата чакат дълги опашки от хора!

Блеър сърдите се загледа към реката.

— Вярно е — заговори тя и скочи на крака. — Знаеш ли как ми се иска да го удуша този твой брат! Опитвам се да му дам урок, но той май е твърде глупав, за да го разбере! Държи се бащински! Прави ми подаръци — цяла женска клиника, раздава заповеди наляво и надясно, надзирава всичко, което правя, но когато се осмеля да го попитам какво прави той през свободното си време, избухва в гняв, като че има насреща си невръстно дете, което пита баща си печели ли достатъчно пари за играчки. Зная толкова малко за своя съпруг, Нина. Той не издава нищо за себе си, и в същото време не ми позволява да направя и една крачка без негово знание. Не ми е необходим още един баща. Стига ми и този, който имах доскоро. Но как да му втълпя в коравата глава, че вече не съм малко момиче?

— Не ме питай, защото аз се провалих в усилията си — отговори Нина. — Цяло чудо е, че моят баща вече не ми подарява кукли за рождения ден. Но ти каза, че се опитваш да му дадеш урок. Как го правиш?

— Аз… Ами… — Блеър отмести очи към реката. — Понеже непрекъснато повтаря, че много му се иска да си има в къщи истинска дама, аз се опитвам да се държа като такава.

Нина се замисли.

— Искаш да кажеш, че се къпеш в благоуханна пяна, правиш се на абсолютно безпомощна и плачеш при всяка строшена чиния?

Блеър коварно се усмихна и се обърна към зълва си:

— Освен това харча пари за глупости, ям бонбони и нощем ме боли глава.

Нина се засмя от все сърце.

— Предупреждавам те, сестричке! Ще минат години, докато Лий проумее, че се опитваш да му дадеш урок. Трябва да преувеличаваш колкото се може повече. Жалко, че не умееш да губиш съзнание, когато си поискаш.

Блеър трагично въздъхна.

— Освен главоболието всичко, което правех досега, много му хареса. Няма нищо против да си стоя по цял ден в къщи и да надзиравам мисис Шейнс.

— Но ти полудяваш от скука, нали?

— Вече не — засмя се Блеър. — Днес следобед ще се занимавам с кода за миньорите. Така ще имам сериозна задача. Ако продължавам да си седя в къщи, майка ми сигурно ще ми изпрати няколко кошници френско грозде да си направя мармалад.

— Имам рецепта за сладкиш…

— От който ти потичат лигите — завърши Блеър. — Вече съм го чувала. — Тя започна да оседлава коня си. — Не съм изпаднала дотам, че да почна да събирам рецепти. Но нищо чудно скоро да падна в несвяст, ако ми донесат още няколко мостри плат в къщи. Утре ще ти се обадя и ще ти съобщя напредвам ли с плетките. Най-добре е да ги приготвя, преди да започнем да издаваме списанието и да посветим още хора в начинанието. Първо ще напечатаме моделите, за да разберат посветените, за какво става дума. Кога се връщаш във Филаделфия?

— Чак след десет дни. Ще трае цяла вечност, докато Алън завърши образованието си.

— Не е лошо да се представиш на леля ми и вуйчо ми в Пенсилвания. Ще ти дам адреса им и ще им напиша писмо. Освен това имам няколко приятелки, с които е добре да се запознаеш. Не искам да се чувстваш самотна.

— Много ти благодаря. Надявам се времето да мине бързо. Желая ти успех с Лий! — извика подире й Нина, когато Блеър се метна на седлото и препусна обратно към града.