Джуд Деверо - Сърце от пламък

След като в продължение на четири дни Блеър игра ролята на съвършената съпруга, тя вече не можеше да издържа на този тормоз. Ужасно уморително беше по цял ден да разговаря с икономката за прането и храната. Домакинските задължения й досаждаха, но още по-уморително беше старанието й да даде урок на мъж, който дори не подозираше, че му е отредена ролята на ученик. Четири дни наред жена му се преструваше на полуинвалид, отказваше всякакви милувки, а единственото, което чу от устата на мъжа си, беше произнесената тази сутрин на закуска забележка, че „меденият месец явно е свършил“.

По цял ден Блеър работеше над тайния код за позивите, докато едва не ослепя, правеше си бележки и превеждаше написания от Нина позив в комбинация от думи и цифри.

Сутринта на петия ден вече беше сигурна, че не може да продължава така. Излезе от къщи е намерението да си купи някоя фриволна нощница, с която да съблазни Лий довечера, но разходката по магазините завърши с посещение в книжарницата на мистър Пендъргаст, където се зарови в етажерките с медицинска литература.

Не забеляза, че до нея е застанал някой, докато мъжът не я заговори.

— Той трябва да достави стоката в четвъртък вечер — Блеър изненадано вдигна очи и видя пред себе си Льо Голт. Събра сили да преодолее тръпката на ужас и го изгледа право в очите. Ако този човек лежеше пред нея на кушетката с рана на гърдите, тя не би се уплашила и веднага би се заела с него, но като го гледаше пред себе си здрав и прав, не можеше да понесе присъствието му. Кимна студено и се опита да се отдръпне.

Посегна към едно издание на „Тя“ от Х. Райдър Хагарт, ала внезапно вдигна глава. Какво беше казал онзи негодник?

Огледа се и забеляза, че той се е запътил към вратата.

— Сър! — извика подире му тя и си навлече учудените погледи на собственика и на още две клиентки. — Намерих книгата, която търсехте!

Льо Голт се усмихна разбиращо.

— Чудесно — отговори високо той и тръгна към нея. Блеър осъзна, че трябва да разсъждава много бързо. Този човек не биваше да забележи, че тя няма понятие за какво става дума. Едновременно с това трябваше да се опита да узнае от него колкото се може повече.

— Да я предаде на същото място, както последния път, така ли? — пошепна тя.

— Правилно. — Той прелистваше книгата, сякаш беше възхитен от нея. — Няма проблеми, нали?

— Не. — Тя се поколеба. — Само че този път аз ще го заместя.

Льо Голт остави книгата на мястото й.

— Все пак не е това, което търсех — произнесе високо той. — Желая ви приятен ден, мадам. — После докосна с ръка шапката си и излезе от книжарницата.

Блеър изчака малко, за да не събужда ненужно любопитство, и го последва. Тъй като всяка крачка към близначките Чандлър беше обект на внимание от страна на целия град, тя буквално почувства погледите на клиентите в тила си, когато напусна магазина. Спря за миг пред вратата, сложи ръкавиците си и с ъгълчето на очите си забеляза, че Льо Голт се отдалечава на изток по Секънд стрийт. Тъкмо беше спрял пред магазина на Паркър за дамско бельо. Блеър тръгна на север, мина покрай хотел „Денвър“, прекоси главната улица, заобиколи сградата на Ръскин и излезе отново на Секънд стрийт. Така успя да се изплъзне от любопитните погледи на съгражданите си.

Льо Голт вървеше надолу по улицата, преметнал бастуна си през рамо като човек, който безгрижно се разхожда покрай витрините на магазините. Блеър прекоси улицата и застана пред изложеното в магазина на Паркър дамско бельо. Не искаше да губи време и веднага заговори:

— Аз знам всичко за вашите работи.

— Така си и мислех, иначе нямаше да ви заговоря — усмихна се Льо Голт и внимателно се вгледа във витрината. — Но мястото не е подходящо за жена.

— За мъж също не е особено добро. Поне аз така мисля.

Той обърна лице към нея.

— Така ли? Смятах, че наистина знаете.

— Разбира се. Знам също така, че съпругът ми за последен път участва в подобни дела. Още не се е възстановил от раните, които получи онази нощ. Затова ще го заместя аз. А после ще трябва сам да си вършите работата. Ние двамата вече не искаме да имаме нищо общо с вас.

Льо Голт се престори, че размисля над думите й.

— Е, добре. Ще се срещнем в четвъртък вечерта в десет. На обичайното място.

Той понечи да се обърне, ала Блеър го задържа.

— Но къде ще оставя кабриолета си? Не искам никой да го познае.

Льо Голт втренчено я изгледа.

— Почвам да се съмнявам, че предложението ви е разумно. Сигурна ли сте, че ще се справите? Знаете ли наистина с какво се захващате?