Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Мълчи сега, ако искаш да останеш жива. Само мълчанието ти може да ме възпре от намерението да те просна на коленете си, да те натупам както трябва и да те затворя за цял живот в къщи.

— Мене? Мене? — изплака тя и се залови с две ръце за облегалката. — Та аз дойдох само заради теб!

Лий се обърна към нея със святкащи от гняв очи.

— Нима вярваш, че аз крада ценни книжа? Че работя с тип като Льо Голт?

— А какво друго правиш? Не печелиш нищо като лекар, а закупи скъпото оборудване за болницата, купи къща и две дузини нови рокли за мен. Освен това се връщаш у дома с рани от куршуми и… — Тя замлъкна, когато Лий рязко спря кабриолета точно пред тъмната канцелария на товарната гара.

— Я да видим с какво се опитваше да те забърка Льо Голт. — Той скочи на земята и докато Блеър слизаше, измъкна от сандъка на файтона малко дървено ковчеже. Отвори го и извади пакет изкусно отпечатани ценни книжа. Вдигна ги и прочете написаното на тях в светлината на уличния фенер.

— Не само си откраднала. Тези ценни книжа са собственост на Тагърт и Националната банка на Чандлър. Половината град щеше да фалира.

Мина цяла минута, преди Блеър да проумее какво й казват. Тя се отпусна на стъпалото на файтона и проплака:

— О, Лий, но аз не знаех! Исках само…

Той я хвана за раменете и я издърпа да стане.

— Нямаме време за изблици на разкаяние. Донеси лекарската си чанта. — После грабна фенера на файтона от поставката му и хукна. Блеър го следваше по петите с тежката лекарска чанта.

Имаше само един вход към тъмната канцелария и когато двамата нахлуха вътре, видяха огромния празен сейф, чиято врата зееше отворена, и проснатия на пода мъж.

Лий се наведе над изпадналия в безсъзнание служител.

— Това е Тед Хинкел. Жив е, но е получил силен удар по главата.

Блеър посегна към чантата си и извади амонячната сол.

— Щом не работиш с Льо Голт — тогава къде ходиш нощем?

Лий въздъхна дълбоко и дръпна шишенцето от ръката й.

— Исках да те предпазя от самата теб, защото се боях, че ще направиш същата глупост като днес. В действителност от известно време прекарвам нелегално профсъюзни агитатори в миньорските лагери.

— Синдикалисти? — промълви смаяно Блеър. — А пък Льо Голт…

— Как можа да повярваш, че ще се забърка с бивш затворник като него! Нали самата ти твърдеше, че той ме мрази! Сигурно е разбрал е какво се занимавам и е употребил знанията си, за да те изнуди. Ако успееш да измъкнеш ценните книжа от града — чудесно, ако не успееш — още по-добре. Така ще ме накаже, задето едно време е лежал в затвора.

— Но парите… — започна Блеър и вдигна фенера над главата на Тед. Все още не проумяваше напълно думите на Леандър.

Лий изгледа със смръщено чело безжизнения млад мъж на пода. Трябваше бързо да се погрижат за него.

— Как можа човек като мен да се влюби в такава като теб! Майка ми е от богато семейство и наследих от нея достатъчно пари. Не съм милионер като Тагърт, но имам достатъчно средства. Още първия ден ти го казах.

— Да. Но клиниката струва много!

Лий изскърца със зъби и повдигна главата на Тед.

— Ако се измъкнем невредими от тая бъркотия, ще ти покажа банковата си сметка. Мога да си построя двадесет болници.

— О! — проговори почтително Блеър и подаде на мъжа си карбола и кърпа, с която да почисти раната на Тед. — Значи напразно съм откраднала… Колко откраднах всъщност?

— Един милион долара.

Блеър едва се изпусна бутилката с карбол.

— А ти как узна? Защо шерифът се появи така внезапно? И какво ти каза за някакви шест часа?

— Хюстън усети, че те заплашва опасност, а Мери-Катрин откри къде си. Льо Голт те е издал на шерифа, а шерифът ми даде шест часа да върна ценните книжа по местата им.

Блеър скри лице в ръцете си.

— О, божичко, какво направих! Смяташ ли, че ще ме затворят?

— Не, ако върнем облигациите.

— А как ще уредиш това?

— Имам въже. Ще направя клуп от долните ти гащи, ще пъхна вътре ковчежето и ще го спусна през камината. Ти пък ще убедиш Тед, че сам е спасил ценните документи.

Блеър мълчаливо се изправи, свали дългите си копринени гащи и ги подаде на Лий. После седна на пода и взе главата на Тед в скута си, докато Лий изтича навън.

— Тед, Тед! Какво стана? — попита загрижено тя, когато младежът отвори очи.

— Нападнаха канцеларията — отговори той, седна на земята и посегна към главата си. — Трябва да уведомя шерифа…

— Най-добре е да седнете — отговори тя, помогна му да се изправи на крака и го отведе до един стол. — Първо ще прегледам раната на главата ви.