Джуд Деверо: Сърце от пламък

— Но, мила, наистина ли смяташ това за почтено? Само защото Леандър ти напомня за някои други, това съвсем не означава, че е същият като тях!

— Няколко пъти се опитах да заговоря с него за медицина, но вместо да каже нещо, той седеше и ме зяпаше. Какво ще стане, ако Хюстън реши да направи нещо повече от живота си, а не само да седи в къщи й да му кърпи чорапите? Той ще се нахвърли върху нея много по-жестоко, отколкото Гейтс върху мен, и то не само за една или две седмици. Хюстън никога няма да избяга от тиранията му!

Оупъл също стана сериозна.

— Говорила ли си с Хюстън за това? Сигурна съм, че тя ще ти обясни защо обича Леандър. Вероятно двамата са съвсем различни, когато са насаме. Аз съм твърдо убедена, че тя го обича. Но каквото и да казваш ти — Леандър е добър човек!

— Това важи и за Дънкан Гейтс — промълви като на себе си Блеър. Междувременно тя добре беше разбрала, че „добрите“ мъже са в състояние да убият душата на една жена.

Блеър се постара да разговаря с Хюстън и да я вразуми, но сестра й само я изслуша със затворено лице и после й обясни, че обича Леандър. Блеър едва не избухна в сълзи, толкова разочарована беше. Но когато последва Хюстън на долния етаж, в главата й започна да се оформя нов план. Днес щяха да ходят в града — Блеър, за да вземе едно медицинско списание, което Алън беше изпратил в редакцията на „Чандлър Кроникъл“ с молба да го запазят за нея, а Хюстън възнамеряваше да се отдаде на покупки. Лий щеше да ги откара с файтона.

Досега Блеър се държеше учтиво с Леандър, но какво ли щеше да стане, ако го принуди да покаже истинското си лице? Какво ще стане, ако го разкрие пред сестра си като неумолим, безпощаден тиранин, какъвто всъщност си беше?

Ако съумееше да й покаже, че Лий е също толкова тесногръд и нетолерантен като Дънкан Гейтс, Хюстън вероятно щеше да премисли още веднъж решението да сподели живота си с един такъв мъж.

Естествено съществуваше възможност да се е излъгала в Лий. Ако случаят наистина беше такъв — ако Лий беше същият открит и деликатен човек като Алън, тогава тя щеше да бъде най-въодушевената при тяхната сватба.

Когато слязоха долу, Лий вече ги очакваше.

Блеър безмълвно последва годениците, които нито се погледнаха, нито се хванаха за ръка. Хюстън вървеше бавно, вероятно защото корсетът й беше толкова стегнат, че едва дишаше. Тя позволи на Лий да й помогне да се качи в стария му черен файтон.

— Вярваш ли, че една жена може да бъде много повече от съпруга и майка? — нападна го Блеър, когато той понечи да я вдигне на седалката. При това с ъгълчето на окото си наблюдаваше сестра си, за да разбере как ще реагира на отговора на Леандър.

— Ти не обичаш ли деца? — попита изненадано той.

— Разбира се, че обичам децата — отговори бързо тя.

— Тогава вероятно не понасяш мъжете.

— Напротив, харесвам мъжете — или поне някои от тях. Но ти не отговори на въпроса ми. Смяташ ли, че една жена може да стане нещо повече от съпруга и майка?

— Според мен това зависи от жената. Например сестра ми прави такъв вкусен сливов сладкиш, че само при мисълта за него ми идва апетитът — отговори с весело смигане той, хвана я за талията и с такъв замах я вдигна на седалката, сякаш направо я хвърли.

Блеър трябваше да преглътне яда си, преди да може да заговори отново. Отговорът му беше доказателство, че не я приема на сериозно. Макар че, с неохота призна пред себе си тя, той в никакъв случай не беше лишен от чувство за хумор, както беше смятала досега.

Навлязоха в централната градска част и Блеър се опита да се концентрира върху обстановката. Вратите на старата, построена от дялан камък опера, бяха прясно боядисани. Файтонът мина покрай поне три хотела, които не съществуваха при последното й идване.

Улиците гъмжаха от хора и превозни средства: каубои, които току-що бяха пристигнали в града със стадата си, добре облечени мъже от източното крайбрежие, които явно търсеха печалба в разрастващия се град, няколко работници от каменовъглените мини и доста кореняци, които махаха с ръка на близначките и Леандър и им кимаха. По целия път през града ги придружаваха викове:

— Добре дошла у дома, Блеър-Хюстън!

Блеър хвърли поглед към сестра си и забеляза, че тя се е обърнала на запад, където една монументална постройка царуваше над града. Човек просто не можеше да си представи подобно чудовище. Огромната бяла къща се издигаше на един хълм, който беше направен по заповед на някой си мистър Кен Тагърт, за да се направи място за просторната бяла вила.