Джуд Деверо - Сърце от пламък

Блеър знаеше, че не може да гледа без предубеждение на тази къща, защото тя години наред беше централна тема в писмата на майка й и сестра й. Нито едно раждане, нито една смърт, нито една женитба или нещастен случай не бяха важни събития в Чандлър, ако не бяха във връзка с тази огромна къща. А когато вилата най-после беше готова и собственикът не покани никого да разгледа жилището му отвътре, в писмата до Блеър пролича такова сърцераздирателно отчаяние, че беше направо комично.

— Жителите на града все още ли умират от желание да разгледат вилата отвътре? — попита Блеър, докато се опитваше да подреди мислите си. Щом Леандър не я приемаше сериозно и отбягваше въпросите й, как тогава да отвори очите на Хюстън и да й покаже какъв човек се крие зад красивата фасада на годеника й?

Междувременно Хюстън отговори на въпроса й толкова замечтано, сякаш бялата къща на хълма беше приказен дворец, в който я очакваше осъществяването на всичките й мечти.

— Не съм толкова сигурен, че слуховете, които разпространяват хората за него, са измислени — проговори Леандър, когато Хюстън спомена името на Тагърт. — Джекъб Фентън е на мнение…

— Фентън! — избухна Блеър. — Той е корумпиран експлоататор, готов е да мине през трупове, за да наложи волята си!

Почти всички въглищни мини в околностите на Чандлър принадлежаха на Фентън и той държеше работниците си в лагери като роби.

— Не смятам, че единствено Фентън е виновен за всичко — отговори спокойно Лий. — Има акционери, които трябва да задоволява, договори, които трябва да изпълнява. Други хора също имат думата.

Блеър не повярва на ушите си и скрито изгледа сестра си отстрани. Леандър беше спрял файтона, за да пропусне конския трамвай. Блеър със задоволство установи, че Хюстън се вслушва в разговора им. Леандър защитаваше въглищните барони, а Блеър знаеше, че Хюстън взема присърце съдбата на бедните миньори.

— Ти никога не си слизал в мините — продължи тя. — Нямаш и понятие какво означава да се бориш всеки ден, за да преживееш.

— Но ти, изглежда, го знаеш?

— По-добре от теб! — изфуча тя. — Нали си следвал медицина в Харвард! Там не допускат жени.

— Пак ли започваш? — въздъхна той. — Всеки лекар ли ще обвиняваш в нетърпимост? Или аз съм единственият колега-мъж, който заслужава подобни укори?

— Ти си единственият, който възнамерява да се ожени за сестра ми.

Лий се обърна и я изгледа с високо вдигнати вежди.

— Не предполагах, че ревнуваш, Блеър. Но успокой се — един ден ти също ще намериш подходящ мъж.

Блеър безсилно стисна ръце в юмруци, загледа се пред себе си и се опита да си припомни защо изобщо е започнала разговора с този високомерен и зает изключително със себе си мъж. Дано поне Хюстън оцени жертвата, която правеше заради нея!

Блеър пое дълбоко въздух.

— А ти как оценяваш жените-лекари?

— Обичам жените.

— Аха! Обичаш ги, стига да не ти се пречкат из болницата.

— Ти го каза, не аз.

— Ти каза, че не съм „истински лекар“ и затова не мога да те придружавам на визитация в клиниката.

— Казах само, че управителният съвет на клиниката надали ще ти разреши. Ако получиш позволението му, аз ще ти покажа всяка проклета превръзка, която слагам или свалям от пациентите си.

— Нали баща ти е в управителния съвет?

— Днес имам не по-голямо влияние върху него, отколкото когато бях петгодишен — дори по-малко.

— Сигурна съм, че той мисли също като теб — жените няма какво да търсят в лекарската професия.

— Доколкото си спомням, не съм изказвал мнение по въпроса за жените, които се занимават с моята професия.

Блеър имаше чувството, че всеки момент ще експлодира.

— Ти просто обикаляш в кръг. Питам те за последен път — какво мислиш за жените, които те конкурират като лекар?

— Мисля, че всичко зависи от пациента. Ако някой в болницата ми каже, че предпочита да умре, отколкото да бъде лекуван от жена, никога няма да допусна лекарка до леглото му. Но ако имам пациент, който ме помоли да му намеря лекарка, вероятно ще направя всичко, за да изпълня желанието му.

Блеър не можа да отговори нищо. Досега Леандър ловко успяваше да отбива всяка нейна дума.

— Ето го мечтаният дом на Хюстън — усмихна се Леандър, правейки усилия да промени темата, когато конският трамвай най-после отмина. — Ако ме нямаше, тя вероятно щеше да се нареди на дългата опашка от жени, които водят бой за Тагърт и къщата му там горе.

— Признавам, че с удоволствие бих разгледала този разкошен дом — промърмори унесено Хюстън и помоли Лий да я свали пред магазина на Уилсън.