Джуд Деверо: Сърце от пламък

Той направи кратка пауза.

— Отговорих ли на въпроса ти? Може би сега разумът ти казва, че плътското желание към милата мис Хюстън е умряло?

Лий сериозно изгледа баща си.

— Разумът ми твърди, че походката й, целият й вид, които лишиха от сън мъжкото население на града, са просто една димна завеса. Тази жена е направена от лед. Напълно фригидна, лишена от всякакво чувство. Не мога да се оженя за жена, която трепери от отвращение, щом се доближа до нея, и да се обвържа до края на дните си.

— Това ли е всичко, което те дразни у нея? — попита с очевидно облекчение Рийд. — Добрите жени са такива. Почакай да мине сватбата. Отношението й бързо ще се промени. Когато бяхме годеници, и майка ти се държеше хладно с мен. Дори една вечер счупи чадъра си в главата ми, защото се проявих малко повече. Но след сватбата… Е, тогава стана по-добра — дори много по-добра. Повярвай в думите на стария мъж, който има опит в тези неща. Хюстън е добро момиче и дълго е живяла под ботуша на онзи проклетник Гейтс. Нищо чудно, че е страхлива и изнервена.

Леандър внимателно слушаше баща си. Не беше имал намерение да прекара целия си живот в Чандлър. Искаше му се да поработи в някой голям град като лекар в болница, после да открие собствена практика и да спечели много пари. Но само половин година след като завърши образованието си, той промени плановете си и реши да се върне в къщи. В родния му град имаха голяма нужда от него и можеше да се занимава с много по-сериозни случаи, отколкото с истерията на богатите дами.

По време на следването си редовно получаваше писма от Хюстън — повърхностни, клюкарски писъмца, които разказваха за събитията в града и описваха успехите й в училище. Леандър винаги се радваше на писмата й и на предстоящата среща с малкото момиче, което му ги пишеше.

Вечерта, когато „блудният“ син окончателно се прибра у дома, баща му даде вечеря в негова чест. Пристигна и „малкото момиче“. Хюстън беше разцъфтяла и беше станала прекрасна млада жена. Тялото й беше такова, че ръцете на Леандър овлажняха от възбуда. Докато я наблюдаваше с отворена уста, един приятел го смушка в ребрата.

— Безсмислено е, стари момко. Тя е получила предложение от всеки неженен мъж в града — или поне всеки й е предлагал да се освободи от нещо, което й тежи, ала не ни иска. Май чака някой приказен принц или президента на Съединените щати.

Леандър се ухили самоуверено.

— Вероятно вие просто не знаете как да я помолите. Ще ви покажа някои трикове, които научих по време на следването си в Париж.

И така, той встъпи като конкурент в местното състезание на претендентите за ръката на мис Чандлър. И до днес не можеше да каже точно какво се случи. Беше я придружил на няколко забави и май на третата й направи предложение, като се изрази по следния начин:

— Не ми се вярва, че ще се омъжиш за мен, но нищо не ми струва да попитам.

Естествено очакваше да получи отказ. После можеше да се посмее с мъжете в клуба и да им заяви, че и той се е опитал, но са го захвърлили в коша като всички тях.

Беше безмерно изненадан, когато Хюстън веднага прие предложението му и дори го попита дали одобрява двадесети май като дата за венчавката им — и всичко това на един дъх. Още на следващата сутрин видя снимката си във вестника, с която го представяха на обществеността като годеник на мис Хюстън Чандлър. Под снимката имаше забележка, че щастливите годеници същата сутрин са излезли да си изберат годежните пръстени. После нямаше нито един случай да обмисли по-сериозно предложението, в което беше изпаднал. Когато не работеше в болницата, беше или на проба при шивача, или изразяваше съгласие за платовете, избрани от Хюстън за завеси на къщата, която внезапно беше решил да купи.

Ето че едва сега, няколко седмици преди сватбата, в душата му започнаха да се надигат съмнения. Всеки път, когато докосваше Хюстън, тя потреперваше и се отдръпваше, сякаш се отвращаваше от него. Естествено Леандър познаваше Дънкан Гейтс и възгледите му за жените и знаеше, че този човек не пропускаше случай да вкара в „правия път“ повереното му момиче. Преди няколко години баща му беше му написал в писмо, че Гейтс е подал молба до градската управа да бъде забранено на жените да посещават павилиона за сладолед, открит наскоро в града, с обяснението, че там се учат само на мързел, бъбривост и флиртове. И за щастие на мъжете било точно така, отбелязваше в писмото си Рийд.

Леандър извади от джоба си дълга, тънка пура и я запали.