Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Имаш ли нещо против, ако след сватбата разкажа на Леандър, че съм прекарала една вечер с него? Ще ми достави огромно удоволствие да видя слисаното му лице.

— Естествено, че можеш да му го кажеш. Лий има чувство за хумор. Сигурна съм, че ще се засмее и няма да изглежда като глупак.

— Не съм уверена, но е достатъчно, че ще се повеселя.

— Хайде тогава да се подготвим за вечерта. Искам да облека нещо, подходящо за къщата, в която отивам. А ти ще носиш синята ми рокля от Уърт.

— Предпочитам турските си шалвари, но щом ме види, Леандър веднага ще разбере, с кого си има работа.

Тя последва Хюстън в къщата, като все повече се въодушевяваше от плана й. Нямаше да й бъде лесно да се пъхне в кожата на Хюстън и да пристъпва по онзи ленив и изпълнен с достойнство начин, който сестра й наричаше ходене, но Блеър реши, че това е предизвикателство към артистичния й талант, и дори се зарадва на предстоящата вечер.

Едва когато почувства с каква сила Хюстън затяга корсета й, я обхванаха съмнения. Хюстън с удоволствие понасяше някоя и друга болка в името на красотата си, но Блеър с ужас мислеше за вътрешните си органи, които ще пострадат от банелите на корсета. Когато обаче облече роклята и се изправи пред огледалото с тънката талия на Хюстън, вътрешните й органи вече не изглеждаха толкова важни.

Хюстън отстъпи крачка назад и внимателно огледа сестра си.

— Вече приличаш на истинска жена. — Тя изгледа блузата и полата си, без да чувства под тях едва пристегнатия корсет. — А аз съм лека като перце.

Двете застанаха една до друга, вглеждайки се мълчаливо в огледалните си образи.

— Никой няма да ни различи — промърмори Хюстън.

— Докато не си отворим устата — прибави Блеър.

— За теб не е проблем. Докато си Хюстън, няма нужда да говориш. Но тази вечер би трябвало да си останем в къщи, защото мама веднага ще повика лекар, ако аз непрекъснато си мълча в ролята на Блеър.

— Искаш да кажеш, ако не спориш с Леандър? — попита Блеър и двете се засмяха.

Когато довършиха приготовленията си и слязоха в салона, готови за излизане — Блеър беше казала, че ще прекара вечерта с приятелката си Тиа Манкин, — двете преживяха нещо, което рядко се дава на повечето хора на земята: възможност да гледат на себе си с очите на друг човек.

Първоначално Блеър беше много заета да имитира ленивата походка на Хюстън, да пристъпва величествено из стаята и да поглежда хората, сякаш са едва видими очертания на хоризонта, и въобще не забеляза как умело я копира сестра й.

Едва когато мистър Гейтс влезе в салона и с необичайно учтив тон заяви, че двете млади дами изглеждат великолепно, й направи впечатление как Хюстън в ролята на Блеър отметна назад глава и от висотата си надменно изгледа дребния мъж.

— Аз съм лекар и докторската шапка за мен е по-важна от красотата. Изисквам повече от живота от раждането на деца и семейните задължения.

Блеър отвори уста, за да протестира, че никога не би казала подобно нещо и не би нападнала мъж, който не й се е присмял пръв, но когато огледа лицата на околните, разбра, че никой не е учуден от държанието на Хюстън.

Тя дори усети съчувствие към мистър Гейтс, когато лицето му почервеня и той шумно пое въздух като риба на сухо. Преди да осъзнае какво точно прави, тя застана между сестра си и възмутения дребосък.

— Вечерта е толкова прекрасна — произнесе високо тя. — Не е ли по-добре да слезем в градината и там да чакаме Леандър?

Когато Хюстън се обърна към нея, лицето й беше толкова гневно и разкривено от омраза, че Блеър ужасно се смути. Наистина ли изглеждам така? — запита се тя. Вярно е, че най-често аз предизвиквам караниците с мистър Гейтс…

Искаше да поговори с Хюстън за това, но преди да я последва в градината, се появи Леандър, готов да ги изведе.

Блеър отстъпи назад, за да види как Хюстън играе ролята си, и се учуди, защото много й се искаше да защити Леандър от собствената му годеница. Той беше учтив, деликатен, истински кавалер и освен това изглеждаше прекрасно! Защо досега не беше забелязала, че Леандър умее да завладява сърцата на жените? Изглеждаше класически красив със зелените си очи, дългия тънък нос и пълните устни. Черната му, необикновено дълга коса достигаше до яката на жакета му. Но Блеър се почувства привлечена не само от представителната му външност, а главно от израза на очите му — красиви, дълбоки очи, изпълнени с тайни зад дългите мигли.

— Хюстън? — промълви той и я върна в действителността. — Не ти ли е добре?