Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Напротив — отговори тя и се постара да го погледне хладно също като сестра си.

Когато Леандър сложи ръце на кръста й и я вдигна във файтона, тя му се усмихна и той отговори на усмивката й — макар кратко и бегло, но сърцето й се стопли. И се зарадва на времето, когато щяха да останат сами.

Едва седнаха във файтона и Хюстън нападна Леандър.

— Какво правиш, за да излекуваш перитонита? — попита тя с толкова агресивен тон, че Блеър с учудване я изгледа. Защо беше толкова рязка с него? И откъде знаеше специалното медицинско обозначение за възпалението на коремната ципа?

— Зашивам червото и се моля — отвърна той. Един разумен и много правилен отговор.

— Вие в Чандлър май нищо не сте чували за асепсис?

Блеър затаи дъх, очаквайки реакцията на Леандър. Според нея това не беше въпрос, а обида и тя нямаше да се разсърди на Лий, ако отговори на Хюстън както трябва. Но Лий само размени поглед с нея, присви очи и каза на Хюстън, че дори в Чандлър лекарите си мият ръцете, преди да докоснат скалпела.

Блеър отново се усмихна и двамата с Лий се спогледаха като хора, единни в оценката си. Тя се облегна назад във възглавницата, вгледа се в обсипаното със звезди небе и престана да слуша сестра си, която продължи да дразни годеника си.

Зарадва се, когато стигнаха къщата на Тиа и оставиха Хюстън пред вратата. Щом остана сама с Лий, Блеър дълбоко въздъхна и промълви:

— Чувствам се като след тежка буря. — После вдигна очи към него с известно разкаяние, защото всъщност беше критикувала самата себе си:

— Тя не е злобна. Всички лекари, които току-що са завършили университета, се държат по същия начин. Усещат товара, който тежи на плещите ни.

— Но по-късно се променят, нали?

— Да, но не знам как да ти го обясня. Мисля, че човек научава границите на възможностите си и се примирява с факта, че не може да спаси целия свят с две слаби ръце.

Блеър отново се отпусна назад. Напрежението й беше изчезнало. Колко мило от негова страна, че не се оплакваше от атаките на Хюстън. Освен това я признаваше като лекарка.

Реши, че е съвсем нормално да пъхне ръката си в неговата и не се отдръпна в най-отдалечения ъгъл. на файтона, където обикновено седеше сестра й. Дори не забеляза колко се учуди Леандър. Мислеше само каква чудесна вечер им предстои.

Чандлър беше разположен на две хиляди триста и тридесет метра над морското равнище в подножието на Скалистите планини и въздухът над града беше разреден, чист и ясен. През лятото температурите бяха много приятни, макар че след залез слънце бързо се захлаждаше.

Блеър седеше до Лий и дълбоко поемаше в дробовете си свежия, ароматен въздух. Едва сега разбра колко й е липсвал чудесният планински климат.

Не бяха изминали и половин миля, когато един мъж, яхнал пъшкащ от умора кон и обвит в прах, се изравни с файтона и изкрещя:

— Уестфийлд, нуждаем се от помощта ви! Една жена от Ривър стрийт се опита да се самоубие!

Блеър не познаваше този човек и се надяваше никога да не го срещне отново. Приличаше на карикатура с катранено черните си коси, тънки мустачки и — това направо я ужаси — безсрамните погледи, които я караха да се изчервява.

Той свали широкополата си шапка и посочи към нея.

— Вероятно в момента сте зает с нещо по-важно и няма да дойдете. Бих могъл да ви разбера.

Блеър вдигна очи към Лий и видя, че по лицето му е изписана нерешителност. Знаеше, че се колебае заради нея.

— Аз ще те придружа, Лий. Може би ще ти помогна с нещо.

Непознатият, който приличаше на комарджия каза:

— Ривър стрийт не е подходящо място за млади дами. Може би не е зле междувременно аз да се погрижа за нея, докато вие се заемете със самоубийцата.

При това безсрамие Лий изплющя с камшика над главата на коня и изкрещя:

— Дръж се здраво!

Блеър политна към задната облегалка на седалката и здраво се залови за чергилото, докато файтонът се понесе надолу по улицата. Тя на няколко пъти затвори ужасено очи, когато забеляза, че Лий едва не се сблъска с насрещни коли. Хората го избягваха още отдалеч, но по окуражителните викове, които прозвучаваха насреща им, Блеър разбра, че носещият се като вихър по улиците Леандър е обичайна гледка за жителите на Чандлър.

Той спря коня в североизточния край на града — от другата страна на река Тиерас между двете железопътни линии, — място, което Блеър изобщо не познаваше и не желаеше да опознае. С добре овладени движения той завърза поводите, взе лекарската чанта и скочи на земята, после рязко заповяда на Блеър да остане във файтона.