Джуд Деверо - Сърце от пламък

След бърз поглед към ухиленото лице на комарджията тя решително последва Лий в дома с червения фенер. Той тичаше нагоре по стълбата, сякаш много добре знаеше откъде да мине, но Блеър не можа да се сдържи и се огледа наоколо си.

Всичко беше в червен цвят: стените, килимите и дамаските с дълги ресни по краищата. А което не беше червено, беше изработено от тъмно дърво.

В края на стълбището се бяха струпали група оскъдно облечени жени, но когато Блеър се приближи до тях, те набързо се оттеглиха зад отворената врата.

— Казах ви, че ми е необходима помощ! — чу се викът на Лий и Блеър побърза да се промуши през тълпата.

Лий вдигна очи и я изгледа.

— Нали ти заповядах да останеш във файтона!

На леглото пред него лежеше бледа и тънка млада жена, почти момиченце, която се превиваше от болки. Блеър предположи, че е погълнала някакво дезинфекционно средство на спиртна основа.

— Карбол? — попита Блеър и когато видя, че Лий извади от чантата си стомашна сонда, веднага разбра какво трябва да се направи.

Без да губи време, Блеър се зае за работа. С авторитетен глас тя нареди на три жени, една от които носеше само корсет и над него тънък черен шал, да държат момичето за ръцете и краката и изпрати друга да донесе кърпи за ръце. В стаята влезе една висока, добре облечена жена, която явно умееше да заповядва. Блеър даде нареждане да се намерят два дъждобрана. Когато жената се върна с поисканото, Блеър изчака Лий да освободи едната си ръка и я напъха в ръкава на водонепроницаемата дреха. Самата тя се уви в другия дъждобран и го закопча над копринената вечерна рокля на сестра си.

Лий непрекъснато говореше на момичето, за да отклони вниманието му и да го успокои, докато вкара маркуча на сондата през устата му, а когато карболът премина нагоре през маркуча, цялото съдържание на стомаха изригна навън като фонтан и опръска всички, които бяха наобиколили леглото.

Стенещото, повръщащо и гърчещо се от болки момиче се вкопчи в Лий, който го държеше здраво за рамото, докато Блеър с тих глас даваше заповеди да се донесат чисти чаршафи и топла вода за измиване на пациентката.

— Не е толкова лошо, колкото изглежда — промълви Лий и прегърна момичето, което избухна в плач. — Изпий това и веднага ще ти стане по-добре. — Той пъхна в устата й две таблетки и й подаде чаша вода. Държа я в ръце, докато хълцането престана и главата й клюмна на рамото му. После предпазливо я положи на леглото и вдигна очи към високата жена, която беше донесла поисканите от Блеър дъждобрани.

— Сега можете да я измиете. А утре я изпратете при мен в клиниката. Ще поговоря с нея.

Жената мълчаливо кимна, изгледа Лий с разширени от страхопочитание очи и се обърна към Блеър.

— Надявам се, че знаеш какъв мъж ще имаш, малката. Няма много като него. Той… — Тя стреснато млъкна, когато Лий сърдито я изгледа.

— Трябва да тръгваме — изръмжа той и слисано се вгледа в дъждобрана, облечен наопаки. После изгледа Блеър, застанала в другия край на леглото.

— Сестра ми ме научи — побърза да отговори на въпроса в очите му тя и потрепери при мисълта, че Лий е отгатнал смяната на ролите.

Но Леандър безмълвно прибра инструментите си, хвана я за ръка и двамата излязоха от стаята, без да разменят и дума за образцовото й държание. Момичетата, които надничаха по коридора, измърмориха някакви благодарности и ги изпратиха с дълги, безизразни погледи. Всяка от тези жени можеше да бъде на мястото на момичето, което сега миеха в стаята, замисли се Блеър.

— Често ли ти се налага да идваш тук? — попита тя, докато слизаха надолу по стълбите.

— Всяка седмица в този дом идва лекар. По разни причини. Вероятно аз съм също толкова чест гост тук, колкото и моите колеги.

Когато стигнаха до файтона, Лий застана пред нея. Ей сега ще ми каже, че знае коя съм, уплаши се тя.

— Искам да ти благодаря, че ми помогна да се справя с този случай и че не стана нужда да те отвеждам някъде, преди да вляза тук. Това имаше много по-голямо значение за мен, отколкото можеш да предположиш.

Блеър се усмихна с облекчение.

— Ти се справи отлично с онази жена — бързо и колкото се може по-безболезнено.

С нежна усмивка Лий докосна косите на слепоочията й.

— Май заговори като Блеър. Но щом смяташ, че е било така, благодаря ти за комплимента.

— В медицинското висше училище имаше един доцент, който често предупреждаваше студентките си да се пазят от проклятието на всички млади лекарки. Казваше им, че са склонни да се влюбват винаги в мъж, който най-добре умее да борави с ножа. Всички новоизлюпени стажант-лекарки стигало само веднъж да присъстват на операция на труднодостъпна киста на яйчника, и лекарят веднага завладявал сърцата им.