Джуд Деверо - Сърце от пламък

Припомни си дори няколко души, които й бяха казали, че никога не е изглеждала толкова очарователна, а Лий толкова щастлив. Бяха й задали хиляди въпроси за сватбата и Блеър нямаше да може да отговори на нито един от тях, ако Лий не се беше притекъл на помощ в последния момент и не я беше отвел да танцуват.

Ако все пак беше отговорила на някой въпрос, тя го забрави в същия миг. Помнеше само ръцете му, очите му, близостта му и собственото си опиянение.

Едва когато някакво момче донесе съобщение, че някой се нуждае от помощта на доктор Уестфийлд, тя дойде на себе си и осъзна, че вълшебната нощ свършва. Като Пепеляшка от приказката тя трябваше да си плати за това прекрасно преживяване.

— Можеш да останеш тук. Ще помоля някой да те изпрати до в къщи — каза Лий. — А можеш и да ме придружиш.

— С тебе — беше всичко, което се изтръгна от устните й.

Лий внимателно я поведе навън към файтона. Двамата не промълвиха нито дума, докато конят препускаше през опустелите улици на Чандлър. Блеър вече от много време не беше в състояние да разсъждава разумно.

Той посегна към ръката й и когато тя вдигна очи към него, нежно се усмихна. Само за миг Блеър си припомни, че тази вечер е Хюстън и че мястото й не е тук. Тя преживяваше интимни неща, които трябваше да бъдат табу, защото и целувките, и усмивката бяха предназначени за сестра й. Тя нямаше право така да нахълтва в любовната връзка на сестра си. Но до днес не знаеше, че двете с нея чувстват еднакво. Може би именно поради тази обвързаност на близнаците тя реагираше така бурно на милувките му, докато не я обхвана чувство, че всъщност тя е тази, която го обича.

— Достатъчно топло ли ти е! — попита Лий и тя кимна.

Достатъчно топло, достатъчно студено, полупияна, полутрезва — това съм аз, мислеше си Блеър.

Леандър спря файтона пред една къща, напълно непозната за нея.

— Тук ли живее пациентът ти? Мислех, че отиваме в клиниката.

Лий протегна ръце към нея.

— Нима тази вечер си толкова заслепена, та си забравила дори коя къща си избрала за нас? — попита с усмивка той. И преди Блеър да успее да поправи грешката си, продължи: — Реших, че тук спокойно можем да поговорим за нашето бъдеще. В последно време почти не сме разговаряли.

— Но какво ще стане с пациента ти? Не трябва ли…

Той я повдигна на ръце.

— Няма пациент, няма спешен случай. Трябваше ми само претекст, за да напуснем приема по-рано. Боя се, че заради това злоупотребих с професията си. Сърдиш ли ми се за това?

— Но за мен е време да се прибирам. Късно е вече, а мама сигурно е будна и ме чака.

— Мислех, че майка ти винаги си ляга рано и спи толкова дълбоко, че нищо не е в състояние да я събуди.

— Вярно, но откакто Блеър е тук, навиците й се промениха.

Блеър се усмихна на изплашеното му лице и бързо прибави, че с удоволствие би поговорила с него за сватбата. Изтича покрай Лий и спря пред заключена врата, молейки се на Бога да не й задават въпроси, на които няма да знае отговора.

Жилището беше прекрасно, много женствено, но без да изключва мъжкото присъствие. Блеър беше убедена, че е било изцяло обзаведено от Хюстън. В салона беше запален огън, за да отблъсне нощния хлад, идващ от Колорадските планини, а пред камината беше поставена ниска маса със свещи, студена печена патица, хайвер, стриди, шоколадови трюфели и четири сребърни кофички, в които бяха поставени бутилки шампанско и кубчета лед.

Блеър хвърли поглед към Лий, който се изтегна на дивана, осветен от ярките пламъци, после изгледа приготвената маса и шампанското и си помисли, внезапно отрезняла: сега попаднах в капана.

Когато Леандър се извърна и впи очи в нея, Блеър изпита чувството, че кръвта бие на тласъци в тялото й. Беше прекарала цяла седмица в близост до него и така и не беше забелязала, че този мъж притежава особена власт над жените, нито пък беше почувствала тази власт върху себе си. Сигурно причината се криеше в онази странна общност на чувствата между близнаците и затова тя реагираше толкова бурно на докосванията му. Вероятно Хюстън беше по-хитрата от двете, щом съумяваше да прикрива страстните си чувства под булото на хладна сдържаност. Никой, дори собствената й сестра, не забелязваше какъв огън пламти зад тази високомерна и студена външност. Как ли се е смяла Хюстън на разгорещените твърдения на сестра си, че двамата с Лий не си подхождат!

Само че, помисли си Блеър, ако аз бях сгодена за този мъж и всяко негово докосване ме караше да потрепервам, никога нямаше да позволя на друга жена да остане насаме с него — дори на собствената си сестра или може би тъкмо на нея.