Джуд Деверо - Сърце от пламък

Но още преди да беше премислила думите докрай, Блеър си каза, че тя е тази, която има мъж, чиито докосвания я карат да потреперва. Е, може би не всяко докосване, но и малкото досега я бяха накарали да го обикне. Обърна отново очи към Лий и видя как горната му устна се повдига и очите му я наблюдават с пламтяща страст. Ако искаше да бъде честна към себе си, трябваше да признае, че никога досега не е срещала мъж, който да събуди подобни чувства у нея или поне представата, че тази страст, която изпитваше сега, е възможна.

— Мисля, че е време да се прибирам. Сетих се, че съм забравила нещо важно — промърмори тя.

— А именно? — Той се изправи и бавно тръгна към нея.

— Да си остана у дома — отговори тя и конвулсивно преглътна.

Лий хвана ръката й.

— Да не би да те е страх от мен? Ела, седни. Никога не съм те виждал такава. Не, че не ми харесваш, но…

Блеър се опита да се отпусне, да си припомни, че тази вечер играе ролята на сестра си. Ако признае пред Лий какъв номер са му изиграли близначките, той щеше да се ядоса, толкова много щеше да се ядоса, че нищо чудно да развали годежа. Помисли си, че ще е най-добре да го остави да говори, да хапнат и да пийнат по нещо и след това да го помоли да я отведе в къщи. Трябва да направи всичко възможно, за да поддържа доброто му настроение и в никакъв случай да не се остави да я докосва… Тя седна в едно от креслата и посегна към пресните стриди.

— Не съм те наблюдавала често в ролята на доктор Уестфийлд — заговори тя, избягвайки погледа му.

В този миг изгърмя шампанското.

— Никога, доколкото си спомням. Я опитай, вкусни ли са ягодите — каза той, потопи един от плодовете в шампанското и веднага го пъхна в устата й, без да обръща внимание на протегнатата й в молба ръка.

Блеър почувства устните му върху своите и се задави. Лий й подаде чашата и тя с благодарност отпи. За нещастие чашата беше пълна с шампанско и въздействието не закъсня. Алкохолът веднага се качи в главата й.

— Никога? — попита тя и се опита да се пребори с това лекомислено задоволство, с опиянението, което все повече я завладяваше. — Струва ми се, много отдавна.

— Доста време си оставихме за всичко. — Той хвана крайчетата на пръстите й и нежно ги захапа.

Блеър нервно издърпа ръката си.

— Какво е това? — попита тя и посочи една купа.

— Хайвер. Твърди се, че е прекрасен афродизиак. Ще опиташ ли?

— Не, благодаря. — Вместо това тя посегна към чашата, която Лий отново беше напълнил с шампанско. Отпи глътка и попита: — Кажи ми как предотвратяваш перитонита?

Той се приближи до нея и я изгледа с пронизващите си очи, сякаш искаше да я хипнотизира.

— Първо трябва да прегледам пациента. — Сложи ръка на стомаха й и започна бавно да я движи нагоре-надолу. — Изследвам състоянието на кожата, дали е топла и жива, после слизам един етаж по-надолу.

С рязко завъртане Блеър успя да се изплъзне от тази маневра. При това чашата й се преобърна и шампанското се разля по масата и по ръката на Лий. Той се засмя и се отдръпна.

— Ще сложа още малко дърва в огъня.

Като че ли е особено радостен за нещо, помисли си Блеър.

— Мисля, че е крайно време да си тръгвам. Не бива да оставам толкова дълго навън.

— Ти дори не си докоснала яденето си. — Лий седна редом с нея.

— Ще ям, ако разговаряш с мен. Разкажи ми защо си станал лекар. Какво те накара да следваш медицина?

Той тъкмо пълнеше чинията й с деликатеси, но отпусна вилицата и изпитателно я изгледа.

— Нещо лошо ли казах?

— Не, но никога досега не си ме питала за това.

Как да те попитам, като никога не сме разговаряли като хората! — извика Блеър, но само в мислите си и отпи глътка шампанско, за да прикрие смущението си. Лий сложи в чинията й парче пилешко с винен сос.

— Може би начинът, по който се справи с момичето тази вечер, ме накара да те запитам.

Той изтегна дългото си мършаво тяло до нея, панталонът се опъна върху слабините му и с чаша в ръка се загледа в огъня.

— Исках да спасявам човешкия живот. Знаеш ли, че майка ми умря не защото роди дете на четиридесет и пет годишна възраст, а защото акушерката, която тъкмо идвала от друго раждане, изобщо не си измила ръцете?

Блеър тъкмо беше вдигнала вилицата към устата си, но ръката й застана във въздуха.

— Не знаех това — промълви тихо тя. — Сигурно много те е заболяло, когато Блеър те попита дали в този град знаете какво е асепсис.

Той обърна лице към нея и се усмихна.

— Блеър не е в състояние да ми причини болка. Ето, вземи още една стрида.