Джуд Деверо - Сърце от пламък

Лий тихо се засмя и разтвори с пръсти тафтената фуста, така че тя трябваше само да се пъхне в нея.

— Да, до известна степен. Да завържа ли и връзките на чорапите?

Тя дръпна чорапите си от ръката му, седна на едно кресло в най-отдалечения ъгъл и бързо се обу, опитвайки се да не му обръща внимание. Какво, за Бога, беше сторила? Хюстън сигурно ще я намрази. А какво ще каже Лий, когато през сватбената нощ установи, че годеницата не е загубила девствеността си? Как ще му обясни случилото се? Кой ще й повярва, ако каже, че този мъж само я е докоснал и тя изцяло е загубила контрол върху тялото си? Може би бяха верни всички онези неща, които твърдеше за нея Дънкан Гейтс.

— Хюстън — заговори отново Лий и коленичи пред нея. — Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще избухнеш в плач. — Той взе ръцете й в своите. — Изслушай ме, моля те. Знам как са те възпитали, знам, че държеше да останеш девствена до сватбата ни. Но това, което стана днес, засяга само нас двамата, то беше хубаво и не бива да съжаляваш. Скоро ще станем съпрузи и можем да се наслаждаваме един на друг, колкото си искаме. Ако въпреки всичко смяташ, че си нарушила някакъв морален закон, ще те уверя като лекар, че много, твърде много жени са спали с обичания от тях мъж още преди сватбата.

Думите му само още повече влошиха нещата. Мъжът, когото Блеър обичаше, не беше този, с когото току-що се беше любила, а мъжът, за когото трябваше да се омъжи, не беше този, който беше отнел девствеността й.

Тя се изправи.

— Моля те, отведи ме у дома — прошепна Блеър и Лий се подчини на желанието й.

— Добро утро — поздрави Леандър с непривичен за него ликуващ глас. Баща му и сестра му Нина, които вече седяха на масата за закуска, изненадано вдигнаха глави.

Нина беше двадесет и една годишна и много красива. Тя тъкмо беше вдигнала към устните си чашката с кафе, но бързо я остави и каза:

— Значи вярно било онова, което узнах рано-рано тази сутрин.

Лий пристъпи към бюфета и напълни чинията си с бъркани яйца и шунка.

— Не бях дори облечена, когато ми позвъни Сара Оукли и ми разказа, че снощи на приема ти нито за миг не си откъсвал очи от Хюстън, а и ръце също. Каза, че никога не сте изглеждали толкова влюбени.

— Наистина ли? — усмихна се Лий. — Какво толкова странно има в това? В края на краищата аз отдавна съм годеник на младата дама.

— Но по едно време ми се струваше, че предпочиташ да избягаш от нея, отколкото да я поглъщаш с очи.

Лий изгледа с обич сестра си.

— Като пораснеш, сестричке, ти сигурно също ще откриеш тайната, която кара птиците да се заливат в песни. — Той остави чинията си на масата, приведе се напред и я целуна по челото.

Нина едва не се задави с кафето си.

— Видя ли го? — обърна се тя към баща си. — Брат ми е полудял или в края на краищата наистина се е влюбил в годеницата си.

Рийд се облегна на стола си и внимателно се загледа в сина си, докато той вдигна очи от чинията си и му смигна. Тогава разбра, че най-лошите му опасения се потвърждават.

— Ти наистина отлично познаваш жените, татенце — ухили се Лий.

— Не мисля, че бих желала да узная какво ви забавлява толкова — каза сковано Нина, когато баща й избухна в смях. — Най-добре е да се обадя на Хюстън и да й изкажа съболезнования.

Когато тя стана и тръгна към стаята си, Лий извика подире й с пълна уста:

— Предай й, че ще ида да я взема в единадесет часа с пълна кошница за пикник!

Рийд остана на масата, запали лулата си — обикновено никога не пушеше преди обяд — и продължи да наблюдава сина си. Леандър винаги се хранеше бавно и методично, а днес гълташе закуската си, сякаш е заплашен от гладна смърт. Мислите му се рееха някъде много далеч в света на щастието и крояха планове за бъдещето.

— Не ме напуска мисълта да построя женска болница — заговори Лий, докато с удоволствие захапваше дебела филия бял хляб. — Всъщност Хюстън отново ме върна към тази идея. Вероятно е време да се заема по-основно с плановете за строителството, или по-добре да купя стария склад в края на Арчър авеню. Това е една солидна каменна постройка и ако вложа малкото пари за преустройството й, ще стане точно както си го представям.

— Хюстън ти е припомнила тази идея?

— Всъщност не е точно така. Но импулсът дойде от нея. Крайно време е да вървя в болницата, а после ще се видя с Хюстън. За вечеря непременно ще бъда тук. — Леандър грабна една ябълка от бюфета, но на прага отново спря и се обърна към баща си: — Благодаря ти, татко — промълви той, сякаш беше още дете. И наистина, днес той много напомняше на Рийд онова безгрижно момче, което беше, преди да помисли да се жени.