Джуд Деверо - Сърце от пламък

Той изгаси пурата си в пепелника, стана и отиде до прозореца.

— Измамиха ме, и то не защото Блеър беше безупречна в ролята на сестра си. Всъщност тя не направи нищо друго, освен да облече роклята на Хюстън. После се държа като Блеър. Помогна ми да излекувам една пациентка, без да става нужда да й давам указания. Поиска да узнае защо съм станал лекар, а Хюстън въобще не се интересуваше от това. Разпита ме за плановете ми и какво очаквам от бъдещето. С други думи — държа се като съвършената жена, за която мечтае всеки мъж.

Той се обърна и впи очи в баща си.

— После се прояви и като съвършена любовница. Струва ми се, че суетността на мъжа изисква да бъде с жена, която не може да му устои. Мъжът се ласкае от мисълта, че може да я убеди да стори всичко, което той поиска. Досега всички жени се интересуваха предимно от банковата ми сметка. Имаше и такива, които не ми обръщаха внимание, защото ме смятаха за някакъв си дребен, незначителен лекар с незавършено образование, но когато една от тях чу, че майка ми е с моминско име Кавендиш, очите й заблестяха от възбуда. Но Блеър не е като тях. Тя се държа…

Гласът му пресекна и той отново се обърна към прозореца.

— Хюстън не се интересува от парите ти — рече Рийд. — Никога не го е правила.

— Нямам и понятие какво очаква Хюстън от живота. Прекарах край нея цели месеци, но нищичко не знам за чувствата й. Едно обаче е сигурно — тя е студена жена, която не прави нищо друго, освен да се облича красиво. А Блеър е жива!

Лий произнесе последните думи с такава страст, че баща му смръщи чело.

— Смятам, че тонът ти е неподходящ, синко. Хюстън е жената, за която ще се ожениш. Това, което стана снощи, е позор, но какво друго може да се очаква от момиче като Блеър? Опитах се да те предупредя. Казах ти, че подобна постъпка е с непредвидими последици. Естествено сега Хюстън ти е сърдита, но като я поухажваш още малко и всеки ден й изпращаш цветя, непременно ще ти прости.

Лий изгледа баща си.

— А Блеър? Тя дали ще ми прости?

Рийд отиде до голямото бюро от орехово дърво, поставено в средата на стаята, и извади една лула от кутията върху него.

— Щом е от сорта момичета, които спят с годеника на сестра си, според мен вече знае как да се справи със ситуацията.

— Как да разбирам думите ти?

— Точно както ги казах. Години наред е живяла на Източния бряг, ходила е на училище с мъже, учила е неща, които една истинска дама не бива да знае, и изобщо се опитва да се сравнява с мъжете. Момичетата като нея знаят от опит да се справят с афери, които са траяли само една нощ.

Мина доста време, преди Леандър да се овладее дотолкова, че да може да му отговори:

— Ще забравя какво каза току-що, но те предупреждавам, че веднага ще напусна къщата ти и никога вече няма да се върна в нея, ако още веднъж заговориш по този начин за Блеър. Всъщност това, което ще ти кажа, изобщо не те засяга, но до снощи Блеър беше девственица. А аз възнамерявам най-късно след две седмици да я направя своя жена.

Рийд беше толкова изненадан от това заявление, че само отваряше и затваряше уста като риба на сухо. Лий спокойно седна в креслото и запали нова пура.

— Мисля, че е най-добре да ти разкажа всичко, което знам за събитията от предната вечер. Както вече казах, незнайно по каква причина близначките решили да си разменят местата и Блеър беше тази, която отведох със себе си на приема. Вече бях решил да направя всичко възможно, за да я прелъстя, а ако ми откажеше, щях да й заявя, че развалям годежа, защото съм убеден, че никой мъж — или поне аз — не е в състояние да строши ледената планина, с която се е заобиколила.

Леандър се загледа в пурата си и когато продължи, по устните му заигра лека усмивка.

— Не бяха минали и пет минути, откакто бях останал сам с Блеър, и вече се чувствах толкова добре в нейната компания, че изобщо не помислих да я попитам коя е или защо се държи така необичайно. Повикаха ме за спешен случай на Ривър Стрийт и тя веднага ме придружи, противно на навика на Хюстън, която винаги настояваше преди това да я отведа у някоя приятелка. После отидохме на приема, а накрая в новата ни къща. Това беше най-хубавото нещо, което съм преживял досега.

— И затова сега си мислиш, че трябва да я вземеш за жена — заговори Рийс с глас на човек, който се примирява със съдбата. — Не можеш ли поне да почакаш? Та ти почти не я познаваш. Бракът е завинаги. Ще прекараш целия си живот с тази жена, а познанството от една нощ не е достатъчно добра основа за бъдещ брачен съюз. Само защото се е оказала толкова добра в леглото… — Той замлъкна, предупреден от погледа на сина си.