Джуд Деверо - Сърце от пламък

Блеър понечи да протестира, но замълча, тъй като не можеше повече да понася крясъците на мистър Гейтс.

— Искаш ли чаша шери? — попита той, когато двамата мъже излязоха от стаята.

— Да, моля те — прошепна тя и пое чашата с две ръце, Той погледна треперещите й длани и смръщи чело.

— Не мислех, че е толкова лошо. Хюстън неколкократно ми е намеквала, но никога не съм вярвал, че той се държи по този начин.

Блеър с благодарност изпи виното. Надяваше се, че то ще успокои нервите й.

— Значи си знаел, че е тиранин. Защо въпреки това го направи свой съюзник в абсурдните си планове?

— Беше ми нужна всяка подкрепа, която можех да получа. Имах право да смятам, че ще ми се изсмееш в лицето, ако се изстъпя пред теб и ти предложа брак.

— Но аз изобщо не се смея.

— Това е добър знак. Значи ще се разберем бързо. Поканите са вече в печатницата. Името на Хюстън ще бъде заменено с твоето и готово.

Блеър скочи като ужилена.

— От всички луди идеи, на които се наслушах днес, тази е най-откачената! Все още ли не проумяваш, че не искам да се омъжа за теб? Искам да се махна колкото се може по-бързо от този ужасен град. Искам да се прибера в къщи. Искам сестра ми да си получи обратно годеника. Колко пъти трябва да го повторя, за да го разберете? Искам да си ида в къщи!

Въпреки всички добри намерения тя се отпусна в креслото, закри лице с ръцете си и се разхълца.

— Мистър Гейтс е прав. Аз разруших живота на Хюстън.

Леандър коленичи пред нея, взе ръцете й в своите и прошепна:

— А ти не проумяваш ли, че аз не желая да се оженя за Хюстън, а за теб?

Блеър погледна в очите му, почувства топлината на ръцете му и се опита да размисли над думите му. За да не почувства слабост от докосването му, стана и отиде до прозореца.

— Ти принадлежиш на сестра ми. Когато реши да се омъжи за теб, тя беше още дете. Напълнила е цял шкаф бельо, избродирано с твоя монограм. Никога не е искала да бъде нещо друго, освен мисис Леандър Уестфийлд. Тя те обича! Нима не знаеш това? А любовта на моя живот е медицината. От дванадесетата си година съм мечтала да стана лекарка и най-после постигнах целта си, получих добро място като стажант-лекарка в реномирана клиника. Ще работя там, ще се омъжа за Алън и ще бъда щастлива до края на дните си.

Леандър изостави загрижения си поглед и се изправи като свещ.

— Алън? Кой, по дяволите, е той?

— Откак се върнах в Чандлър, никой не ме е попитал какво съм правила в Пенсилвания. Гейтс непрекъснато крещи, че нямам никакъв морал, мама седи мълчаливо до него и шие, Хюстън всеки ден ходи на проба или си купува нови обувки, а ти… Ти си се изправил тук и раздаваш заповеди!

По лицето на Лий се отразяваха най-противоречиви чувства.

— Кой е Алън?

— Годеникът ми. Мъжът, когото обичам. След два дни той пристига в Чандлър, за да се запознае със семейството ми и да помоли за ръката ми.

— Току-що аз те помолих за ръката ти!

— Само защото си прекарал една вечер с мен? Това ти е било напълно достатъчно, за да се влюбиш, така ли? — Блеър изненадано вдигна очи, когато той дори не направи опит да оспори думите й.

Лий застана до масата и се заигра с ножа за отваряне на писма.

— А какво ще стане, ако аз събудя у теб желанието да се омъжиш именно за мен? Ако ти станеш тази, която ще пожелае да се венчае за мен след две седмици?

— Нищо подобно няма да се случи. Алън скоро ще бъде тук. Освен това и двамата знаем, че ти принадлежиш на Хюстън.

— Така ли мислиш? — усмихна се той. С два скока се озова до нея и я стисна в обятията си. Целувката му беше също така възбуждаща, както и предната вечер, когато Блеър играеше ролята на сестра си. Когато след малко я пусна, тя се почувства слаба и безволна.

— Пак ли ще твърдиш, че нямам шанс? — пошепна Лий. — Не ти ли е минало през ума, че този Алън вече няма да те иска, когато узнае, защо името ти ще бъде написано на сватбените покани?

— Той не е такъв. Сигурна съм, че ще прояви разбиране.

— Ще видим. А ти ще се омъжиш за мен след четиринадесет дни, затова е най-добре още отсега да свикнеш с тази мисъл.

Когато си тръгна с мистър Гейтс, Блеър се опита да запази спокойствие. Но щом видя лицето на Хюстън и изражението й, което издаваше, че животът е загубил всякакъв смисъл за нея, самообладанието я напусна. Само от грижа към сестра си беше пожелала да изучи истинската същност на Леандър. Толкова искаше да знае дали сестра й ще бъде щастлива с него, а ето че разруши живота й.

Искаше да поговори с Хюстън, да й обясни всичко. Но сестра й въобще не пожела да я изслуша. Никакви плачове не помагаха. Хюстън не искаше да говори с нея.