Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Паднал е от дървото! — прошепна изплашено Блеър, дръпна завесите и отвори прозореца. — Лий! — извика тя толкова високо, колкото позволяваха обстоятелствата, и протегна глава навън.

В същия миг от сянката край мансардния прозорец изникна лицето на Леандър и преди Блеър да се окопити от изненадата си, устните му се впиха в нейните.

— Знаех си аз, че няма да ми устоиш! — засмя се след малко той. После скочи върху големия брястов клон и за рекордно кратко време се спусна в градината.

— Трябваше да дойдеш при мен да те науча как да се катериш по дърветата! — извика със смях той и се отпусна на тревата по стъблото. Явно смяташе да прекара цялата нощ под прозореца й.

Блеър с трясък спусна завесите и легна да спи.

В неделя сутринта Гейтс заповяда на доведената си дъщеря Блеър да се облече така, че хората в църквата да я сметнат за истинска дама.

Закуската премина в потиснато настроение. Хюстън седеше на мястото си по-сковано от всякога и двете с Оупъл изглеждаха така, сякаш цяла нощ бяха плакали. Дънкан парадираше с физиономията си на мъченик, който се принася в жертва за семейството си.

Веднага след ужасната закуска Оупъл заяви, че се чувства зле и няма да дойде на църква. Когато тя се оттегли в стаята си, Гейтс издърпа Блеър в един ъгъл и й каза, че ако продължава така, ще прати майка си в гроба.

В църквата стана още по-лошо. Свещеникът явно смяташе трагедията на близначките за отлична шега и разсмя всички присъстващи, като обяви, че Лий се е объркал при първия годеж и едва сега е разбрал, че иска да се ожени за другата сестра.

След божествената служба всички вярващи се струпаха около сестрите и поискаха да узнаят как така се е стигнало до тази промяна в решението на годеника и до развалянето на годежа, но Хюстън остана неподвижна, като изваяна от камък. А когато Леандър се опита да размени няколко думи с нея, тя го отряза толкова сурово, че не му остана нищо друго, освен да излее гнева и разочарованието си върху Блеър. Сграбчи я за рамото и я издърпа навън от църквата към чакащия отпред файтон.

След като почти я хвърли върху седалката, той шибна коня с камшика и препусна към южния край на града. Едва когато отминаха последните къщи, позволи на коня да тръгне ходом.

Блеър намести празничната си шапка.

— Нима очакваше, че Хюстън ще ти се усмихне и ще ти каже нещо мило?

Леандър рязко дръпна юздите.

— Мислех си, че ще прояви поне малко разум. В края на краищата вие двете започнахте тази игра. Никога не съм искал да я унижа пред всички.

— Можеш просто да ме откараш на гарата, да ме натовариш на следващия влак за Пенсилвания, после да паднеш на колене пред Хюстън и ще си я получиш обратно. Сигурна съм в това!

Известно време той я гледаше мълчаливо. Най-после каза:

— Не, няма да го направя. Ние с теб ще се оженим. Взел съм пълна кошница с провизии. Отиваме на пикник. — Привърза юздите, скочи от капрата и отиде до дясната страна, за да помогне на Блеър да слезе. Но когато заобиколи коня, започна да куца. — Май ми е влязло камъче в обувката — промърмори той и се облегна на едно дърво, за да го извади.

Отначало Блеър се загледа в него, но скоро й се натрапи образът на сестра й и изражението на лицето й, когато в църквата свещеникът оповести, развалянето на годежа. Стана й ясно, че не може да остане в Чандлър и да се омъжи за Лий. Светкавично развърза юздите, изплющя с кожения камшик и препусна като луда. С обувка в ръка Леандър напразно се опита да я спре. Известно време потича след файтона, но изостави преследването, защото босият му крак стъпи на нещо остро.

Когато Блеър видя, че е в безопасност, тя насочи коня обратно към Чандлър. Трябваше да намери начин да избяга от този град. Тъй като сутринта свещеникът обяви годежа й с Леандър, тя не можеше просто ей така да отиде на гарата и да се качи във влака. Когато се казваш Чандлър и живееш в едноименния град, си изложен във всеки момент на общественото любопитство. Но утре в града пристигаше Алън и сигурно щеше да намери някакъв изход. Въпреки убеждението, с което го защитаваше, все по-често съмнения обхващаха душата й. Кой знае дали Алън щеше да я иска след всичко, което се случи през последните дни…

Едва достигна бащината си къща в края на улицата, когато разбра, че там я очаква ново нещастие. Оупъл я чакаше на верандата и щом я видя, изтича надолу по стълбите.

— Знаеш ли къде е сестра ти?

— Не — отговори Блеър. — Да не би да е избягала? Само ще се преоблека и ще отидем да я потърсим.