Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Още не си чула най-лошото — промълви Оупъл и се отпусна в люлеещия се стол. — След службата в църквата влязъл онзи ужасен мистър Тагърт и казал на всички, че ще се ожени за Хюстън същия ден, когато ти ще се венчаеш за Леандър. Господи, какво става в семейството ни? Мистър Гейтс твърди, че за да направи кариера, онзи мъж е вървял през трупове. А аз се боя, че Хюстън го взема само защото е загубила Леандър и иска да докаже пред града, че веднага може да има когото си поиска. Онзи мъж бил безбожно богат. Лошо е, ако Хюстън иска да се омъжи само заради парите.

Блеър седна на пейката до майка си.

— За всичко съм виновна аз.

Оупъл погали дъщеря си по коляното.

— Ти никога не си отказвала на сестра си каквото и да било. Не ме гледай толкова учудено, дете мое: познавам дъщерите си по-добре, отколкото си мислиш. Въпреки че на вид Хюстън е същинска божа кравичка, винаги тя беше тази, която те подтикваше към най-дръзките приключения. Ти винаги си имала голямо, меко сърце, искала си да помагаш на хората, затова съм убедена, че ще стигнеш далеч в професията си.

— Ако успея да се измъкна от Чандлър и да завърша стажа си — промърмори мрачно Блеър.

Оупъл мачкаше между пръстите си филиз от дивата лоза, която се виеше над верандата.

— Дълго мислих за вас двамата с Лий. Вероятно сега ти го виждаш другояче, но аз го смятам за изключително добросърдечен. Лесно е човек да се излъже в него. Винаги беше кротък в компанията на Хюстън, но от няколко дни насам е толкова жив и бодър. Никога не съм го виждала такъв.

— Бодър ли каза? Командва ме като фелдфебел, заповяда ми да се омъжа за него, не иска жена за партньор в клиниката, която ще построи, изобщо е непоносим!

— Но през нощта в петък срещу събота не беше такъв, нали?

Блеър се извърна, за да не се види червенината по лицето й.

— Тогава все още не, но луната беше пълна, танцувахме, изпих две чаши шампанско — и ето, че се случи.

— Хм — промърмори майка й. — Не мисля, че Лий гледа на нещата като теб.

— Това е негов проблем. Моят е Хюстън. Върнах се в този град, разруших живота й и ето, че сега иска да се омъжи за онзи ужасен цар Мидас — Кен Тагърт. Как да предотвратя това?

— Мистър Гейтс и аз ще поговорим с нея веднага щом се прибере. Ще се опитаме да й обясним, че има по-добро разрешение на проблема, отколкото да се продаде на този мъж.

Блеър вдигна очи към буйната зеленина на верандата и погледът й се насочи към белите стени на Вила Тагърт.

— Как мразя тази къща! — заговори разгорещено тя. — Ако Хюстън не беше полудяла от мисълта да я разгледа отвътре, нямаше да се разменим и аз нямаше да преспя с Леандър. Ако къщата не харесваше толкова много на Хюстън, тя никога не би помислила да се омъжи за онзи варварин.

— Блеър, използвай следобеда да си починеш. Прочети някоя книга и забрави всички грижи. А Хюстън остави на нас. Впрочем къде е Лий? Защо не те изпрати до в къщи?

Блеър се надигна.

— Отивам да си полегна. Тази нощ не можах да затворя очи. А Лий скоро ще се появи тук да си вземе обратно файтона. Не искам да се мяркам пред очите му.

Оупъл се поколеба, после кимна в знак на съгласие.

— Ще изпратя Сюзън да ти донесе нещо за хапване. Почини си, мила, доколкото познавам града, още утре ще настъпи бъркотия. Новината, че ти ще се омъжиш за Лий, а Хюстън за онзи Тагърт, ще се разпространи бързо. О, Господи, дори не искам да мисля за това!

Блеър също реши да не мисли за нищо и бързо се оттегли в уединената си стая. Не я напусна през остатъка от деня.

Понеделникът беше много по-лош, отколкото си го представяше Блеър. Закуската беше същински кошмар. С пълна уста Гейтс непрекъснато я ругаеше и я упрекваше, че е разрушила живота на сестра си. Блеър не му противоречеше, тъй като признаваше, че е прав. Оупъл непрекъснато хълцаше, а Хюстън седеше безучастно, сякаш не възприемаше нищо около себе си.

След закуска в къщата започнаха да пристигат хора на тълпи — с незначителни въпроси и под измислени предлози, поради които идвали без покана. Блеър вече беше забравила какъв е животът в малкия град и се ужаси от безогледното любопитство на жителите му. Явно за тези хора нямаше нищо свято, най-много ги измъчваше загадката защо Лий така внезапно е решил да се ожени за Блеър. Горяха от желание да научат нещо повече и за другия жених. Непрекъснато засипваха Хюстън с въпроси, що за човек е Тагърт и как е обзаведена вилата му.

В единадесет часа Блеър се оттегли в къщата под предлог да отнесе в килера част от сладкишите, с които я бяха отрупали. Така й се удаде да се измъкне незабелязано през задната врата. Затича се надолу към гарата и с всяка крачка чувството й за свобода се засилваше. Щом дойде Алън, той ще съумее да въдвори ред в този хаос, така че Леандър да се ожени за своята Хюстън, а тя да се върне в Пенсилвания.