Джуд Деверо - Сърце от пламък

Блеър нетърпеливо зачака пристигането на влака, а когато той най-после се появи в края на перона, й се стори, че парата никога няма да се разсее. Но въпреки облаците дим веднага видя Алън и се затича редом с влака, за да бъде до него, докато той скочи и я притисна в обятията си.

Какво я интересуваха жителите на Чандлър, които ги зяпаха и се чудеха — нали беше сгодена за друг мъж? Алън беше дошъл, само това беше важно.

— Какво прекрасно посрещане — промълви той и отново я притегли към себе си.

Тя се отдръпна, за да го разгледа по-добре. Все още беше красив, какъвто го помнеше — великолепен мъж с руси коси и сини очи.

Тъкмо отвори уста да го поздрави с добре дошъл, когато забеляза, че той е втренчил очи някъде зад нея. Извърна се бързо — и все пак недостатъчно бързо.

Леандър ловко обгърна с ръка талията й и я привлече към себе си, за да я отдалечи от Алън.

— Доколкото разбирам, вие сте Алън — произнесе с благосклонна усмивка той. — Толкова съм слушал за вас. Защото между влюбените няма тайни, нали сърце мое?

— Пусни ме! — изсъска Блеър и едновременно с това се опита да отговори с усмивка на смутения поглед на Алън. Блъсна с лакът ребрата на Леандър и се обърна към младежа.

— Позволи ми да ти представя годеника на сестра си, Леандър Уестфийлд. А това е Алън Хънтър, моят годе…

Лий я прекъсна, притискайки я силно до себе си с лявата си ръка и дори отчаяните й опити да се освободи с помощта на лакътя си не го накараха да разхлаби желязната си хватка. Дясната той протегна на Алън.

— Не й обръщайте внимание, днес тя просто не е на себе си от радост, че посреща на гарата такъв добър, стар приятел като вас. Аз съм бъдещият й съпруг. Сватбата е след две седмици — или само след една и половина, мила? След десетина дни ще станеш мисис Леандър Уестфийлд. Зная, че очакването те прави нервна и те кара да забравяш някои неща, но приятелят ти трябва да бъде наясно още от началото.

И той сърдечно се усмихна на Алън.

— Външността лъже — можа най-после да заговори Блеър. — Този човек е луд и живее в някакъв друг свят. — Блъсна силно Леандър и успя да се изплъзне от прегръдката му. — Ела, Алън, ще отидем някъде, където можем да поговорим. Трябва да ти разкажа някои неща.

Алън вдигна очи към Лий, който беше доста по-висок.

— И аз имам подобно впечатление — промърмори той и предложи ръката си на Блеър. — Да вървим — продължи той и хвърли през рамо поглед към Лий: — Вие можете да вземете багажа, млади човече.

С ловко завъртане Леандър се мушна между двамата.

— Обикновено нося с удоволствие багажа на приятелите на бъдещата си съпруга. Но днес на пътя ми се изпречват необичайни обстоятелства. Вчера бях принуден да извървя няколко мили пеш със съвсем нови обувки и имам такива мехури, че краката ми няма да понесат допълнителния товар. Лекарят настоятелно ми препоръча да ги щадя. Ела, Блеър, ще се срещнем с приятелчето ти до файтона.

— Звяр! — изфуча тя, когато Лий я повлече след себе си към файтона. — Кой конски доктор ти даде подобен тъпашки съвет?

— Докторът се казва Леандър Уестфийлд — отговори безгрижно той и й помогна да се качи.

— Имате необикновен кон — отбеляза Алън, хвърли багажа си във файтона и с любопитство заразглежда петнистия жребец.

— Единственият в областта — отговори гордо Лий. — Така да се каже, моята визитна картичка. Когато препускам с него из града, хората, нуждаещи се от помощ, веднага знаят към кого да се обърнат.

— Каква помощ им предлагате? — попита иронично Алън и скочи във файтона.

— Аз съм лекар — отговори Лий и изплющя с камшика. Конят препусна като бесен, преди Алън да успее да се разположи удобно до Блеър.

Колата профуча през града с обичайното темпо. Гражданите с готовност й правеха път. Спряха едва пред къщата, която Лий беше купил за Хюстън.

— Смятам, че мястото е подходящо за откровен разговор.

Очите на Блеър се разшириха от ужас. Не беше виждала къщата от нощта, в която тя и Лий…

— Трябва да говоря с Алън, не с теб, и в никакъв случай тук!

— На местопрестъплението, искаш да кажеш? Е, аз бих могъл да почакам в чайната на мис Емили. Освен това там има странична стая, в която също можем да разговаряме.

— Много добре. Но аз трябва да поговоря с Алън на четири очи. Хюстън и аз… — Тя млъкна, защото Лий отново потегли като светкавица и двамата с Алън паднаха назад.

— Ах, ето ги двете гълъбчета! Лий, ти трябваше да кажеш каква е работата — посрещна ги сърдечно мис Емили. — когато Нина ни разказа как се топиш от любов в последно време, ние, разбира се, помислихме за Хюстън.