Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Съгласие? С теб? С такъв дързък, арогантен…

— Хънтър — прекъсна я Леандър, — бихте ли ми помогнали? Струва ми се, че съм си притиснал крака под греблото и сега е доста подут.

— Не го слушай, Алън! — предупреди Блеър. — Нямам доверие в него.

Но предупреждението й закъсня. Алън, който като всеки току-що завършил лекар вземаше на сериозно своята Хипократова клетва, не можеше да не се отзове на молбата за помощ. Той веднага остави греблото настрана и се наведе към другата лодка, за да помогне на Лий. Но едва горната част на тялото му увисна над водата, когато Лий силно изрита кануто им, и то с уж притиснатия си крак. Алън се олюля, стараейки се да запази равновесие, но не успя и падна в езерото. Блеър веднага се приведе над ръба на лодката, за да му помогне, но Лий я хвана с двете си ръце през кръста и я изтегли в своята лодка.

От околните лодки се чуха приглушени смехове, докато Алън правеше усилия да хване преобърнатото кану, а Блеър блъскаше с юмруци по гърдите на Леандър и му крещеше да я пусне. Все пак той успя с помощта на едно гребло да измине десетината метра до брега, докато с другата ръка ловко се отбраняваше срещу Блеър, за да не бъде наранена някоя от по-благородните части на тялото му.

Когато най-после стъпиха на твърда земя, той застана пред нея и се ухили като момче, извършило поредното геройство.

— Шапката ми, — изфуча през стиснати зъби Блеър и Лий, продължавайки да се усмихва, отиде при малката гребна лодка да изпълни заповедта. Едва обърна гръб на Блеър, когато тя светкавично се наведе, хвана едно гребло, оставено на брега, и с все сила го стовари върху раменете му. За нейна голяма радост Лий падна по лице в крайбрежната тиня.

Но Блеър нямаше време да се наслаждава на успеха си, защото Алън продължаваше да се бори с преобърнатото кану. Тя бързо загреба към него с лодката на Лий, благодарейки на Бога, че има богат опит с женския гребен отбор на университета.

— За съжаление не мога да плувам — изпъшка Алън, когато тя му протегна ръка. — Мога само да се държа във водата.

С обединени усилия им се удаде да го върнат в лодката. Изтощен, кашлящ, мокър до кости, той се отпусна на пейката и се опита да се съвземе от опасното си приключение. Блеър хвърли поглед към Лий, застанал на брега, покрит от глава до пети с тиня. Тази гледка я изпълни със задоволство.

Със сръчна маневра тя обърна носа на лодката към другия бряг и загреба към къщичката за наемане на лодки. Плати таксата, докато Алън стоеше до нея и кихаше, после намери файтон и поръча да ги отведат в хотел „Империал“, където беше отседнал Алън.

Беше толкова разгневена, че по пътя към хотела нито веднъж не го погледна. Как се осмеляваше Лий да се държи така с нея пред очите на целия град! И изобщо как си позволяваше подобно отношение! Нали ясно му беше дала да разбере, че не иска да има нищо общо с него.

Последва Алън нагоре по стълбите към стаята му.

— Ако този човек се приближи отново до мен, ще го убия! Толкова е отвратителен! Нима си въобразява, че ще се омъжа за такъв като него? Безподобен егоист! Дай ми ключа!

— Какво, моля? А, да, ето го. Блеър, мислиш ли, че е редно да дойдеш в стаята ми? Искам да кажа, как ще изглежда това в очите на хората?

Блеър взе ключа от ръцете му и отвори вратата.

— Можеш ли да си представиш живот с такъв човек? Държи се като бързо израснало, разглезено дете, което на всяка цена иска да наложи волята си. Сега си е втълпил, че трябва да ме има — може би защото съм първата жена, която му е казала „не“. И ще направи всичко да ми отрови живота!

Тя млъкна и изненадано се вгледа в Алън, който продължаваше да стои насред стаята с мокрите си дрехи.

— Защо стоиш като истукан, вместо да се преоблечеш в нещо сухо?

— Защото съм на мнение, че не бива да оставаш в стаята ми, Блеър. Не искам да се събличам пред очите ти.

Постепенно Блеър възвърна самообладанието си и осъзна къде се намира.

— Вероятно си прав. Бях толкова ядосана, че не знаех какво правя. Ще те видя ли утре?

— Ако дотогава не съм умрял от белодробно възпаление — усмихна се Алън.

Блеър отговори на усмивката му и се обърна да си върви. Но следвайки някакъв вътрешен импулс, тя изтича към него, обгърна с ръце врата му и притисна устните си в неговите.

Алън я прегърна колебливо, сякаш се боеше да не я намокри. Но когато Блеър вложи повече страст и натиск в целувката си, той я притисна до себе си с нарастваща възбуда.

Ала Блеър скоро го пусна.

— Време е да вървя — проговори меко тя и се оттегли към вратата. — До утре, мили!